Той никога няма да признае колко дълбоко в сърцето си се надяваше да може да почука на вратата на Интер, но след това 1:1 срещу Комо днес мантрата, която Масимилиано Алегри повтаря от началото на сезона, става най-логичният път за неговия Милан: отсега нататък по-голямата част от психическата и физическата енергия ще трябва да се използва повече, за да се пази гърба, отколкото да продължава да преследва мечтите за слава от шампионата.

В очакване на дербито (след три кръга), реваншът с Комо спусна росонерите на седем точки от върха, но ако Милан погледне назад, ще открие, че това не е толкова незначителен резултат: четири точки пред третия Наполи, седем пред четвъртия Рома и осем пред петия Юве. Адекватно управление в последните тринадесет мача ще гарантира незаменимото завръщане в Шампионската лига. Цел, която всъщност се харесва и на Комо, но на който започват да му липсват победите: само две точки в последните три мача, но все пак Аталанта е на шесто място. Четвъртият е на пет точки разстояние. 

Голямата дупка, а именно отсъствието на Адриен Рабио, беше запълнена от Яшари, с нова халфова линия на две трети: отдясно на Модрич застана Ричи. В центъра на отбраната Де Винтер замени Габия, а отпред Лофтъс-Чийк, който не беше в най-добрата си форма, отстъпи мястото си до Леао на Нкунку. Фабрегас преобрази Комо, сменяйки му облеклото: под смокинга се появи работна престилка. А именно с първата за сезона тричленна защита – Диего Карлос в центъра –, халфове Пероне и Роберто, атака, поверена на Какре и Батурина зад Нико Пас. 3-4-2-1, което не промени играта на отбора, но го направи физиологично по-предпазлив, по-малко небалансиран в фазата на владение. Първият мач очевидно е дал нужните антитела.

Ако формацията на езерняците беше изненада, същото не може да се каже за инерцията на мача. Няма смисъл да разказваме на коя страна беше топката, но, както се казваше, с интензивност под контрол. Преведено: Комо се представи с обичайния си стил, но без конкретност в последните двадесет метра. Всъщност, в първото полувреме практически не се видя никаква конкретност, ако имаме предвид, че първият удар в мача (не в рамката на вратата: първият изобщо) дойде в 30-ата минута с левия крак на Леао, който беше нескопосно отклонен в корнер от Бутес. 

Малко емоции и защото и двата отбора познават добре изкуството на защитата (не случайно са сред най-добрите защити в турнира) и съответните нападатели се мъчеха да се активират. Нкунку винаги се движеше далеч от вратата, а Леао – все още в очевидна физическа неразположеност – направи поредица от нецелесъобразни пасове назад, много от които не бяха необходими, което разгневи публиката на „Меаца“. Малко неща се случваха и за Нико Пас, който обаче беше хладнокръвен в момента, в който Менян направи нещо, което никой не би очаквал от него, като невероятно сгреши подкрепата и се озова сам срещу него. Аржентинецът благодари за подаръка и преодоля французина. 

След подновяването на играта Милан се хвърли напред повече с инстинкт, отколкото с тактика. Яснотата беше под въпрос, но ефектът върху инерцията на мача беше огромен: Комо беше смазан и принуден да играе на контраатака, а росонерите ставаха все по-свирепи с изминаването на минутите. Влязоха Саелемакерс и Фюлкруг, но равенството бе постигнато от тези, които вече бяха на терена: 40-метров пас от Яшари към Леао, който се промъкна между Рамон и Кемпф и преодоля излезлия Бутес с хубав прехвърлящ удар.