„Липсва ми Мадрид – градът, „Реал“ и всичко останало. Но мога да кажа, че тук, в Милано, се чувствам добре и съм щастлив. Приеха ме с отворени обятия още от първия ден и съм много доволен. Фактът, че останах тук за втора поредна година, е доказателство за това. Затова, макар че много ми липсва Мадрид, сега съм в Милано и тук също съм щастлив“. Това са първите думи на Лука Модрич, който на 9 септември ще навърши 41 години, в интервю за испанския вестник „Марка“.

Хърватският полузащитник на „Милан“ не си спестява думите, точно както прави на терена, и добавя: „Мисля, че беше по-трудно да се сбогувам с Мадрид и „Реал“, отколкото да свикна с новата реалност, защото в крайна сметка трябва да приемеш, че един ден всичко това ще приключи. Откъсваш се от преживявания, които си изживял напълно. За мен беше по-трудно да се сбогувам, отколкото да пристигна в Милано и постепенно да свикна с новото ежедневие, с новата реалност и с новия клуб. Не беше лесно да се сбогувам, но, както казах, това е част от живота. Когато знаеш, че си дал всичко от себе си, че си направил всичко, което е било по силите ти за този клуб, си тръгваш с вдигната глава. Аз си тръгнах с вдигната глава“.

След това Лука описва атмосферата в „Милан“: „Подобно на „Реал“, и „Милан“ е един от най-добрите клубове в света – исторически клуб, който може би през последните години не е постигнал резултатите, с които всички бяха свикнали, но това не променя факта, че той продължава да бъде огромен клуб и един от най-обичаните в света. Когато пристигнеш тук, го усещаш. Тук се диша историята на „Милан“. Дори тук, в спортния център, я усещаш. Колко легенди и колко велики играчи са играли тук… Със сигурност това беше една от причините, поради които избрах Милан. Когато бях дете и гледах италианския футбол, Милан беше любимият ми отбор. Така че се съчетаха няколко фактора, които улесниха решението ми след Реал Мадрид, защото винаги съм изпитвал голяма привързаност и уважение към Милан. Когато се появи тази възможност след Мадрид, не се колебах много“.

След това разговорът преминава към целите за току-що започналия сезон: „Искам да се представя по-добре от миналата година. Дълго време се представяхме много добре, до март бяхме в борбата за титлата, но в последните мачове почти провалихме всичко и не успяхме да се класираме за Шампионската лига. Това беше тежък удар за „Милан“, защото „Милан“, поради своята история, трябва да играе поне в Шампионската лига всяка година. Това е вторият клуб с най-много титли след Реал Мадрид. Целите са да се представяме добре, да помагаме на отбора във всяко едно отношение, както на терена, така и извън него. Има голям ентусиазъм. Тази година имаше много промени в отбора – нов треньор, доста нови играчи, а клубът ме сметна за важна част от проекта. Искаха ме тук и затова останах. Искам да се състезавам, да дам всичко от себе си и да се опитам да върна Милан към победите. Всички заедно. Един играч сам не може да се справи, но всички заедно трябва да положим усилия, за да върнем постепенно Милан там, където му е мястото“.

И той не крие мотивацията си: „Правя това, което обичам. Футболът е моят живот. Започнах да тренирам на шест години и футболът наистина е моят живот. Продължавам да се забавлявам, продължавам да имам същата амбиция, мотивация и страст. Когато изпитваш тези чувства, е по-лесно да продължиш напред. Слава Богу, чувствам се добре физически и психически, което е много важно, и вярвам, че това са основните причини. Най-вече любовта, която изпитвам към този спорт. Защото ако физиката не те подкрепя, става трудно. Аз обаче не смятам всичко това за работа. За мен това е нещо, с което се забавлявам. Продължавам да се забавлявам и да се наслаждавам на това. Нямам дни, в които си мисля: „Вече нямам желание, не искам да тренирам или да ставам“. Никога не ми се е случвало. Докато се чувствам така, не виждам никаква причина да спирам. Знам, че много хора говорят за възрастта и това дори стана малко досадно. Смятам, че това е част от тази „нарратива“, както се казва, но не ме влияе. Живея ден за ден и се забавлявам. Мисля, че тялото ми ще ми подскаже кога ще дойде моментът. Винаги съм бил реалист и искрен към себе си и мисля, че макар този момент със сигурност да бъде труден, той ще дойде. Той е близо, по-близо от преди. Но ще видим колко време още ще остана и ще продължа да играя“.

Интервюто завършва с бележка за свободното време по време на този период в „росонерите“: „Аз съм обикновен човек. Семеен човек. Опитвам се да прекарвам време със семейството си, с децата си, да правя обикновени неща, нищо извънредно. Прекарвам време с приятелите си. Обичам да играя падел, тенис и баскетбол. Когато мога, го правя. Просто се опитвам да правя нормални неща, нищо специално или необичайно“.

И кратко споменаване на бъдещето: „Няма нужда да го крия. Мадрид е моят дом и, разбира се, един ден бих искал да се върна. Но ще видим как и в каква роля, ако това се случи. Не искам да се върна само за да се върна и да стоя там без цел. Не съм такъв човек. Искам да бъда полезен, искам да помогна на Реал Мадрид. Не искам да съм там, без да знам защо. Това е моята нагласа. Мадрид ми даде всичко, даде ми толкова много, и мисля, че бих се върнал само за да направя нещо полезно, да върша нещата както трябва и да работя не „в Реал Мадрид“, а „за Реал Мадрид“. Както каза наскоро Моуриньо, трябва да му помагаме по всякакъв начин и да го правим все по-велик. Само така бих искал да се върна“.