Неразгадаем. В средата на октомври това вероятно е едно от прилагателните, които най-добре описват „Милан“ на Рубен Аморим. Който – за щастие на португалския треньор – не беше отборът, който видяхме срещу „Бенфика“, но и не беше – за съжаление на португалския треньор – този срещу „Лече“. Неразгадаем, какъвто Аморим би искал да бъде и тактическата схема, която се колебае между защита с четирима и с трима, като този път това не донесе особени ползи.

Това е "Милан", който играе няколко мача в рамките на един мач: прекалено предпазлив през първото полувреме, интензивен в края на първата част и в началото на втората, (много) невнимателен при изравняването на Сасуоло и след това почти напълно безжизнен в последната част. Въпреки това, предвид значителния брой създадени положения, ако отборът иска да остане в борбата за челните места, това са мачове, които трябва да се спечелят.

„Когато не печелим, никога не сме доволни“, каза треньорът след мача. „Трябва да подобрим още много неща, искахме да вкараме гол, макар че реагирахме добре на много от техните контраатаки. Заслужавахме да поведем в резултата, но след гола трябваше да управляваме по-добре мача, да задържим повече топката и да спрем реакцията на противника. Не можем да си позволим да допускаме голове от корнер. Ясно е, че не можем да се считаме за доволни, когато така изпускаме две точки. Трябваше да продължим да правим нещата, които правехме до гола. Видяхте го, искахме да контролираме мача, да намерим правилните комбинации – понякога това е въпрос на менталитет. Работим върху изграждането на играта, но трябва да се справяме по-добре с комбинациите в последната третина на терена. С трима или четирима в отбрана? В крайна сметка това са едни и същи играчи, които могат да се редуват. Днес трябваше да натискаме още повече, затова започнахме с четирима в отбрана. Габиа? Все още не знам точно колко е сериозна контузията, той е ключов за отбора, боли дори само да го гледаш.“