Антонио Конте действа като пожарникар: когато има опасен ентусиазъм за гасене, той винаги идва с пожарогасител. За да чуем думите му и специфичната тежест на следващите два мача срещу Дженоа и Парма, лесни на вид, на фона на явното превъзходство в дербито (3:0), което рискува да изкопае яма през сезона. В действителност Интер се постави в завидно положение: държи съдбата в ръцете си и трябва само да мисли за това. И да се пази от историческите си промени в настроението, които сякаш бяха преодолени от сегашната зимна увереност.

Конте все още може да претегли календара и да организира шампионска пътна карта: 15 етапа до финалната линия с различни наклони, но крайният триумф никога не е наблизо. Освен това не е малко предимство нерадзурите да се съсредоточат върху една-единствена голяма цел в сравнение с конкурентите, принудени да комбинират вътрешните грижи и европейските ангажименти.

По стъпките на Жозе

След месеци на нетърпеливо преследване на върха последната седмица пренаписа значението на настоящето и бъдещето на Интер. От миналото, ако не друго, може да се извади един от онези символи, които стоплят тифозите: Конте пътува в Серия А като Мауриньо. На точно същата честота. В последните две първенства, спечелени от нерадзурите с Жозе, през 2008-09 и 2009-10, отборът имаше абсолютно същите точки - 53. При това съперниците на Специалния бяха по-малко опасни от този Милан: през първата година Юве имаше 46 точки, изоставайки със 7. Във втората росонерите бяха дори с 45, или с -8. Онзи Интер беше по-солиден, поне гледайки допуснатите голове (сега са 24), но Конте изгради отпред бойна машина и е с 8 гола повече (57) в сравнение с годината на требъла. Накратко картината е доста дефинирана: този отбор наистина е поел по главния път към титлата.

Препятствия

След дербито като погледна лукаво календара, Конте установи своя приоритетен ред: „На психологическо ниво момчетата знаят, че много се притеснявам от двубоите срещу Дженоа и Парма. Тези два мача ще покажат много за това, доколко сме израснали”. Това може да е упражнение по реторика, но Антонио е наясно, че отсега нататък ще бъде жизненоважно да не разпилява точки срещу малките.

Започвайки от следващия мач на „Джузепе Меаца” в неделя срещу намиращия се във форма състав на Балардини. Фактът, че Милан трябва да посети Рома в същия ден, предлага изкушаващата възможност да се увеличи разликата. След дербито и винаги коварния мач с Лацио (3:1) има само още четири други директни сблъсъка срещу големите отбори. Два ще бъдат в последните три кръга: в 36-ия срещу Рома в Милано и в 37-ия срещу Ювентус в Торино. Или, с други думи казано - до средата на май Интер ще трябва да сърфира в дванадесет мача от първенството, 10 от които на теория изглеждат по-леки.

Но има и капани. На 8 март в Милано пристига Аталанта след двойния тест срещу Дженоа и Парма, а на 18 април нерадзурите гостуват на Наполи. Възможността да се сложи скудетото в кошницата е съвсем реална. Четирите точки в повече в класирането също допринасят за доброто настроение, но и не обнадеждават напълно - когато Интер е печелил титлата в ерата от трите точки, винаги е имал поне седем аванс в 23-ия кръг…

"Гадзета дело спорт"
Превод на "Тема спорт"