Всички карти са на масата в момента. На масата е офертата на Интер за Адемола Лукман, 40 милиона евро, искането на Аталанта е за 50, и волята на нигериеца, която той повтаря на всеки събеседник, който се появи пред него: или Интер, или Интер. Това обаче не е достатъчно, поне засега, защото сега картите са в ръцете на Лукман и именно от него Интер очаква решителна стъпка в следващите няколко дни. Клубът и играчът са съгласни с всичко, проектът за петгодишен договор за 4,5 млн. на сезон (нарастващи до 5) е повече от споразумение, това е железен договор, който позволява на Интер да седи в ъгъла и да наблюдава сцената. Сега, когато полето е свободно от намеса - Адемола вече е отказал по-богата оферта от Наполи и не се вижда в чужбина, например с фланелката на Атлетико Мадрид - от него зависи да поеме инициативата и да се опита да принуди Аталанта. По какъв начин?

Със сигурност не по същия начин като миналата година, когато нигериецът реши да не тренира няколко дни, докато ПСЖ чукаше на вратата му: този път не е приложим днес, защото в момента Лукман е извън игра, независимо от това, че има проблем с прасеца, който получи в първите няколко дни от подготовката в Дзингония и който ще го държи извън терена около десет дни, и защото Аталанта не е чужда на подобни войни на нерви: те вече са ги преживявали (и са ги печелили) със самия Лукман и с Коопмайнерс предното лято.

В момента времето в Бергамо се обявява за спокойно-променливо. Спокойно, защото Адемола в ежедневието си изглежда е избрал "меката" линия: той се лекува в Дзингония, а вчера редовно присъстваше заедно с останалите от групата и треньора Иван Юрич на срещата с бившия съдия Месина, който обясни на нерадзурите новите правила, въведени за сезон 2025-26 от УЕФА. Променливо, защото сценарият за разрив винаги е на хоризонта, особено ако молбите на Лукман да се сбогува с Аталанта и да премине в Милано, останат без отговор. Ето защо не е проява на фантазия да си представим, че до края на месеца, може би още този уикенд, Лукман ще смени темпото, както го прави на терена, когато получи топката на тревата на любимия си ляв фланг.

В такава рамка изчакването е стратегическо за всички, клубовете са включени логично: Аталанта печели време за възможни обаждания от Испания, Марота и Аузилио оставят първата оферта, предоставена на клуба на Перкаси, да отлежи, чакайки да се повиши в подходящия момент. Онзи ден контактът между мениджърите послужи за изясняване на позициите и сближаване след първоначалното задочно общуване, настойчивостта на нигериеца може да проправи пътя за нов контакт, който да отприщи сделката.

От друга страна, в къщата на Интер със случая Чалханоглу току-що преживяха подобна ситуация в някои отношения: ако турчинът наистина беше изразил намерение да напусне, носейки със себе си оферта, която не е твърде далеч от оценката, направена на "Виале дела Либерасион", клубът щеше да започне преговори. В случая с Лукман вече сме отвъд това и докато Интер се готви да коригира фиксираната част от сделката с 2-3 милиона, усещането е, че Аталанта може да се отвори за отстъпка от вече известните 50 милиона, стига крайната сума да не се отдалечава твърде много от искането на бергамаските. Ами ако в крайна сметка именно бонусите са решаващият момент?