Интер трябва да благодари на един стар приятел, който е далеч, защото направи услуга, почти без да иска. В годината след Интер, там в саудитското убежище, Симоне Индзаги се раздели, дори доста драматично, с Жоао Кансело, прекалено скъпоплатен защитник от Ал-Хилал и с щастливо минало в Италия по магистрала А4, Милано - Торино.

От тази буря в пустинята се вдигна топъл вятър, който стигна чак Ломбардия, доста неочаквано за дома на нерадзурите: 31-годишният португалец изведнъж се превърна във възможност за клуб, който търси десен бек, който да запълни празнината, оставена от контузията на Дензел Дъмфрис. Каквото и да стане, случаят с Кансело ще разтърси пазара през януари, защото Жоао вече е решил да напусне комплекса си в Рияд: той иска да играе много повече, отколкото му се предлага при Индзаги, още повече че мястото за последното Световно първенство на CR7 все още не е спечелено. Той би искал да го направи в Европа и супер агентът му Жорже Мендеш от дни се движи като дипломат между основните канцеларии на континента.

Интер е една от тях, отчасти защото Кансело се чувстваше добре в Апиано, когато през 2017-18 г. показа първите признаци на рядък талант, и отчасти защото и нерадзурите никога не са преставали да съжаляват за неговата инстинктивна креативност. Двете нужди се вписват добре, дори и от гледна точка на времето, а на Интер не му пречи и формулата, по която Жоао може да си събере багажа само след година и половина в Саудитска Арабия: обмисля се наем до края на юни, за да се подсигури този сезон и да има време за планиране на следващия.

Единствената пречка е огромната заплата, която саудитците са предложили на Жоао, за да го убедят да напусне Манчестър Сити през лятото на 2024 г.: португалецът печели 15 милиона евро на сезон, което е недостижима мечта за Интер в този момент. В евентуалните шест месеца на наема тази сума би трябвало да се раздели наполовина, но все пак остава твърде висока за стандартите на клуба. Евентуалните преговори биха предполагали участие в заплатата от страна на самия Ал Хилал: това е решаващият момент, арабският кръстопът, от който зависи всичко. Разбира се, ще има значение и волята на самия играч, ухажван и от друг бивш клуб като Барселона.

Отношенията между Жоао и Симоне Индзаги се влошиха веднага, още от първия мач в първенството в края на август, след изненадващото представяне на отбора в Световното първенство за клубове: там, в САЩ, отборът изненада всички, като стигна до четвъртфиналите, благодарение и на Кансело, който играеше по стария начин. В дебюта си в Саудитската Суперлига срещу Ал Рияд (победа с 2:0) обаче Индзаги го смени няколко минути преди края и в отговор португалецът избухна: риташе и удряше с юмруци по пейката, хвърляше предмети на земята, преди да бъде успокоен от самия треньор. От този момент нататък той бързо беше оставен на заден план и се върна на терена само в Азиатската шампионска лига, където отбеляза единствения си скромен гол за сезона: твърде малко след години на достойно служене в Интер, Юве, Сити, Байерн и Барселона.

В тази нестабилна ситуация Кансело неизбежно се озова в списъка с желани играчи на нерадзурите, но със сигурност не страда от самота: оглеждайки се наоколо, президентът Бепе Марота и спортният директор Пиеро Аузилио проучват различни профили за една високо стратегическа позиция. В крайна сметка, бившия играч на тима е само едно от имената, които се наблюдават в краткосрочен план, като се има предвид, че Марко Палестра от Аталанта (днес под наем в Каляри) е голямата (и скъпа) мечта за следващия сезон.

За момента дясното крило на Интер е в ужасно състояние, защото Дъмфрис ще се върне едва в средата на март, а Луис Енрике идва от 7 поредни мача като титуляр, в които обаче никога не е впечатлил никого, въпреки няколкото малки проблясъка. Целта, която далеч не е лесна, е да се намери някой, който да е готов веднага за Киву и да възпроизведе успешната схема, изпробвана с Аканджи. Между другото, в сравнение с Кансело, швейцарецът е само с една година по-млад: за толкова надеждни играчи, още повече ако са полезни само за кратък период, ще отпадне предубеждението на Oaktree (фондът освобождава истински ресурси само за младите). Ако има нещо, което прави разликата, то е заплатата, заедно с времето: в Интер Кансело ще е нужен веднага, в началото на януари, може би преди важния мач на 11-ти срещу Наполи. В отбор, който вече играе повече отляво, да се разчита само на Луис Енрике може да се окаже контрапродуктивно.