Все още сме едва в средата на октомври, а вече се говори за следващия треньор на „Ювентус“. Това не е добър знак за Лучано Спалети, независимо дали става дума за настоящето (т.е. уволнение, ако нещата се влошат още повече в краткосрочен план) или за бъдещето (т.е. смяна в края на сезона, въпреки подновения преди няколко месеца договор). 

Ако в следващите мачове отборът не покаже признаци на подобрение, клубът може да обмисли крайни мерки, въпреки че изпълнителният директор Джовани Карневали неведнъж е изразявал намерението си да продължи със Спалети. И наистина е така: „Ювентус“ не би искала да сменя треньора веднага. Ако обаче ситуацията се влоши – а вече има някои тревожни сигнали – решенията биха били две: треньор, с когото незабавно да се започне нов цикъл (единственото име на масата: Антонио Конте), или временен треньор, на когото ще бъде дадена възможност да покаже какво може, без обаче да има гаранции за бъдещето (по-труден за намиране профил, именно защото би ставало дума за договор с определен срок: в ограничения списък би могъл да фигурира Стефано Пиоли). 

Ако обаче „Ювентус“ се върне в релсите на целите за сезона, а именно класиране за следващата Шампионска лига, както и опит да стигне възможно най-далеч в Лига Европа и в Купата на Италия, темата за треньора ще бъде отложена настрана и ще стане актуална отново след няколко месеца, освен ако не се случи някакъв малко вероятен подвиг, който да доведе до продължаване на сътрудничеството със Спалети. При този сценарий един много авторитетен кандидат, и може би номер едно в списъка (заедно с Конте, за когото в клуба има различни мнения), би бил Симоне Индзаги. Причините са много, но най-вече три: способността му бързо да разбере в каква ситуация се намира и да действа съответно, умението му да извлече най-доброто от играчите, постигайки поставените цели, и вниманието му към нуждите на клуба.

Индзаги се представи много добре както в Лацио, така и в Интер — две коренно различни реалности. И в двата клуба той спечели уважението на играчите и създаде колектив, осъзнаващ, че може да поеме по пътя на развитието. Доказа, че умее да работи с младите, но и да изгражда отлични отношения с утвърдени шампиони. Повишаваше глас в съблекалнята, когато беше необходимо, но винаги защитаваше публично отбора. Всяка среда има свои неписани правила, специфики и особени предизвикателства, а Симоне притежава чувствителността и интелигентността да се впише бързо в реалността, в която попада. Така би било и в „Ювентус“, където през последните сезони се усещаше липсата на треньор, способен да бъде всестранен водач на отбора, а не само в техническо отношение.

Индзаги не е приятел на играчите, но знае как да намира баланса между твърдост и мекота: той поема отговорността за решаването на проблемите, намесва се лично, за да потуши всеки възможен конфликт, а този, който поставя личните си нужди пред общите, бива върнат на правия път или продаден. В „Ювентус“ през последните години твърде често се създаваше усещането за раздробен отбор, който не е достатъчно сплотен, и то не на последно място защото липсваха лидери, които да го обединят. Ето, докато чакаме лидерите на терена, на пейката вече има един такъв.