Те са фокусници и носят престиж: изучават футболни трикове, за да изненадат противниците, и в същото време придават блясък на най-пренебрегваното първенство. Кристиан Киву и Сеск Фабрегас са спечелили по три пъти като футболисти национална купа, в две различни държави и с три различни клуба: първият е празнувал в Холандия с Аякс и в Италия с Рома и Интер, вторият е вдигал трофея в Англия с Арсенал и Челси и в Испания с Барселона. Безспорно са специалисти, най-вече защото никога не са третирали Купата на Италия като досада, а като възможност. Да стигнеш до Рим, както и до Лондон, е емоция, от която да се насладиш, може би в края на сезон, в който не си спечелил нищо друго. 

Утре вечер двамата млади треньори ще се борят за място във финала на „Олимпико“, насрочен за 13 май, като започват от скучното 0:0 на стадион „Синигалия“ – мач, който всички вече сме забравили, тъй като се игра на 3 март, т.е. преди 48 дни. В първия сблъсък в Комо не се случи много, по-скоро почти нищо. Но това е и причината да си представим, че на „Сан Сиро“ ще се случи всичко, като си спомним спечелените от Интер мачове в първенството: по-специално последният, изпълнен с обрати и емоционални изненади, беше спектакъл между два отбора, които не правеха изчисления, а се опитваха да се надминат още от самото начало. Ако погледнем последните резултати, не би трябвало да има история, защото Интер идва от серия от 3 победи с 12 отбелязани гола, докато Комо е претърпял 2 поредни загуби и не е печелил от месец (от 5:0 срещу Пиза). И все пак в полуфинал на един мач, без право на обжалване, нищо не може да се приема за даденост. 

Беше сякаш Интер, в решаващия момент на първенството, се възползва от опита си, за да се измъкне от затрудненията, а Комо, напротив, се разпадна пред величествения страх от неизвестното: Европа остава постижима цел за Фабрегас, който все още е пети в класирането и може да заложи и на пътя в Купата на Италия, за да изведе отбора си в чужбина; но тимът загуби безгрижието си, когато разбра, че точките започват да тежат наистина, и почти сигурно трябва да се откаже от историческото влизане в Шампионската лига.

Историческо би било и класирането за която и да е международна надпревара, както и достигането до финала на Купата на Италия: през 1985-86 г. мечтата се изпари срещу Сампдория в продълженията, след хвърлянето на монета срещу съдията Редини, който беше отсъдил дузпа срещу Комо. Именно на емоцията на съперниците може да разчита Интер, за да постигне още един голям резултат, който да обогати празненствата по повод 21-ата титла. Кристиан Киву, посрещнат с недоверие от италианската футболна общност, доминира в шампионата в първия си пълен сезон на професионален треньорски пост и може да се изравни с майстора Жозе Моуриньо, единственият треньор, постигнал дубъл от титла и Купа на Италия с екипа на Интер. 

Дубълът в Италия не се е случвал от 8 години: тогава Ювентус на Алегри разгроми Милан на Гатузо (4:0) във финала на „Олимпико“, след като спечели титлата с 95 точки. Интер не може да се изкачи на такава височина, нито обмисля хипотезата да разгроми евентуалния си съперник в последния мач, независимо дали това ще бъде Аталанта или Лацио, които се изправят един срещу друг в сряда. За момента Киву иска да елиминира от турнира своя приятел Фабрегас, който би могъл да заеме мястото му, ако беше приел съблазнителната оферта, отправена през лятото от дуото Марота-Аузилио. Лаутаро, от друга страна, очаква утрешния мач, за да планира завръщането си преди Световното първенство: със сигурност ще иска да участва в мача, който ще му донесе трета титла с Интер, но и във финала за Купата, който ще попълни витрината му. За дуелите с младия му сънародник Нико Пас – до следващата година: може би в мач между Интер и Реал Мадрид.