Гулиелмо Викарио беше и остава фаворитът на Интер за вратарския пост през следващия сезон, затова ръководството на нерадзурите реши да предприеме много важна, а може би и решаваща стъпка, за да го върне в Италия. Каква? Да постигне пълно съгласие с вратаря на Тотнъм, който Интер бе на косъм да привлече в миналото – преди той да премине от Емполи именно при Шпорите – когато продължителните преговори по изключително печелившата продажба на Онана на Манчестър Юнайтед (50 милиона) убедиха вратаря да приеме офертата от Висшата лига, от която исторически винаги е бил силно очарован.

Викарио опита от Висшата лига и сега, с няколко години закъснение, е готов за завръщане в Серия А. Споразумението между ръководството на нерадзурите и антуража на вратаря е пълно. Както по отношение на продължителността на договора, така и по отношение на сумите. Но за да се подредят всички парченца от доминото, все още липсват няколко стъпки. Първо: да се постигне споразумение и между Интер и Тотнъм, като сумите, които английският клуб би поискал за трансфера на вратаря, биха били значително по-ниски, ако отборът претърпи сензационно изпадане, поради което Интер би „викал“ срещу Шпорите.

Второ: да се определи бъдещето на Хосеп Мартинес, който получи отлични оценки след последните мачове като титуляр, но все още е в нерешителност дали да остане в Милано или да си тръгне. И ако от една страна напускането на Зомер вече изглежда предрешено (не се предвижда подновяване на договора, който изтича на 30 юни), то от друга страна всичко остава отворено по отношение на бившия играч на Дженоа.  

В последните 3 мача от първенството и Купата на Италия Хосеп Мартинес беше титуляр в 2 случая: запази вратата си суха в Серия А срещу Каляри и допринесе за обрата срещу Комо в Купата на Италия, който гарантира на Интер класиране за финала. Но преди всичко испанецът убеди всички, което не е лесно за вратар, който тази година играеше много малко (и) заради пътнотранспортния инцидент, в който беше замесен в района на Апиано Джентиле. Интер е на кръстопът, испанецът също: от една страна клубът би го задържал с удоволствие, защото е сигурен в потенциала му, от друга страна самият Пепо е също толкова сигурен и затова запазва желанието си да играе като титуляр. При нерадзурите или... другаде. Всъщност е малко вероятно Мартинес да приеме да остане като втори вратар след две години като заместник на Зомер, въпреки че самият швейцарец (особено през настоящия сезон) далеч не е бил безупречен. И към днешна дата никой сценарий за бъдещето на испанеца не може да се изключи априори. Вратите се въртят: един влиза, друг излиза. Но може би не само това...