Епохата „Антонио Конте“ в Ювентус приключи през лятото, за да започне нова – тази на „Масимилиано Алегри“.

След три поредни шампионски години, никой не предполагаше, че някой друг ще успее да влезе толкова добре под кожата на играчите, колкото Конте. В Торино никой не беше готов да заложи и евро, че Алегри ще успее.

Но осем месеца по-късно, вместо очакваната катастрофа, се случи „Чудото Алегри“. Така италианският политик и философ Серджо Д'Елиа определя представянето на Юве под ръководството на уволнения от Милан треньор.

„Конте постигна изключителни успехи за три години. Нормално хората бяха настроени леко песимистично относно Алегри. Осем месеца по-късно обаче вместо катастрофа виждаме нещо различно“.

„Според мен Алегри много майсторски и деликатно промени Ювентус, възползвайки се от натрупаната инерция от Конте. Ако футболът на Антонио беше като шахматна дъска с хоризонтални и вертикални линии, то при Алегри играта прилича повече на лабиринт – с други думи при Конте наблюдаваме линиите на евклидовата геометрия, а при Макс – на термодинамиката“.

„Другата промяна е свързана с ролята на Андреа Пирло. Той вече не обработва всички топки в средата, а споделя отговорността със своите съотборници, което се оказа печеливш ход, защото отсъствието му не се забеляза“.

„Дори и отстрани Конте и Алегри са различни. Първият гореше във футбола, крещеше и се потеше, докато вторият гледа отстрани дистанцирано и съсредоточено. Алегри ми прилича на диригент на симфоничен оркестър, който търси хармонията между отделните изпълнители, докато Конте е по-скоро военен ръководител, който се държи авторитарно и бащински с подчинените си“.

„Приятно впечатление ми прави и това, че Алегри винаги говори за подобряване на индивидуалната техника на играчите, за да е по-пълна хармонията. За него футболът е преди всичко интелект, а не физика“, коментира политикът