Когато Ювентус отпадна от Олимпик Лион на осминафиналите в Шампионска лига, това беше определено като сензация. Торинският клуб, който току-що беше спечелил деветата си поредна титла на Италия, отново остана с празни ръце в Европа и уволнението на Маурицио Сари не закъсня. Треньор, който преди това беше неоснователно подкрепян от ръководството, си отиде. Някои ще кажат – и с право. Юве на Сари така и не започна да играе добре. Явно не си подхождат един на друг.

Мнозина се съгласиха, че Маурицио е трябвало да бъде освободен, но трябваше ли да се избързва с избора за нов треньор? Отговорът на този въпрос е не, въпреки че всички по света уважават Андреа Пирло, легендарен полузащитник, който е дирижирал играта на Милан, Юве и Италия.

Никой не спори, че Маестрото беше изключителен футболист, но дали ще стане и такъв треньор? Като начало той не е треньор: за да ръководиш отбор от калчото, трябва професионален лиценз на УЕФА. Това е още далеч, Пирло дори още не е започнал курс.

Няма съмнение, че Юве ще намери вратичка, която да ускори този процес. Някои източници твърдят, че изпитът ще се проведе септември. Дали ще го вземе или не, е друг въпрос. Нека само помислим: треньорът на най-големия отбор в Италия получи работата преди дипломата. Във времена на криза, през която торинци несъмнено преминават, се нуждаят от специалист с желязна хватка и със сигурност не от любител, който ще учи в движение. Такива рискове просто не са оправдани.

Значението на опита не може да се надценява. Пирло можеше да го спечели именно в отбора до 23 г., но не успя да изиграе нито един мач начело на него. Спонтанното решение да поеме Юве впечатли не само фенове и журналисти, но несъмнено и самия него. Дори не мирише на план.

Безспорно това решение на Ювентус е в съответствие с популярната тенденция във футбола. Все повече именити клубове назначават за треньори свои легендарни футболисти, които са печелили в миналото. Зинедин Зидан в Реал Мадрид, Оле Гунар Солскяер в Манчестър Юнайтед, Микел Артета в Арсенал, Франк Лампард в Челси... Единствената разлика е, че горепосочените специалисти имаха поне някакъв опит. Да, с малки отбори, или на по-маловажни позиции. Но това поне е нещо!

Постъпката на Юве може лесно да се обясни с човешката природа. Виждаме, че някой успява в нещо и се опитваме да му подражаваме. Ръководството на торинци явно бързаше и заложи на човек без опит. Ами ако се получи? Кой знае? Във всеки случай решението е рисковано, а рисковете са нещо, което клубове от този калибър не харесват.

Има и други причини, поради които това решение изглежда грешно. Пирло може да беше изключителен играч, но футболът се промени много през последното десетилетие. Когато Андреа беше в своя пик, отборите му играха елегантно, балансирано и технично. Сега се залага на бързина и физика. Ливърпул печели трофеи заради невероятното си пресиране. Самият Пирло никога не е бил бърз или силен. Тактически е реликва от друга епоха.

Дори съжаляваме за Пирло, въпреки че никой не е за жалене, ако стане треньор на Юве. Ако успее, както се е случвало, ще е чудесно и за двете страни. Ако не успее, веднага ще бъде наречен неудачник, който не е добър треньор. Спомнете си за Гари Невил във Валенсия.

Не може да се отрече, че футболът е непредсказуем. Понякога рискът е оправдан и на пръв поглед нелепите решение водят до триумф. Ние не знаем нищо за треньора Пирло и не можем да го съдим. Но що се отнася до Ювентус, ръководството може да бъде обвинено в импулсивно решение, което не е подходящо, когато статутът ти на №1 в Италия е поставен на риск.

Материал на Backpagefootball, превод на Gol.bg