Платини: Щях да бъда №20, ако играех с Марадона

„Марадона ли е най-добрият в историята? Не знам. Вие, журналистите, винаги задавате един и същ въпрос, но не винаги е възможно да се отговори...” 

65-годишният Мишел Платини връща спомените за приказните 80-те, когато той и Диего бяха големите „десетки”, които се състезаваха в Италия. Юве срещу Наполи, Севера срещу Юга, най-доброто първенство в света. Съперничество, което надхвърля футбола и влезе в италианската колективната памет. 

„За първи път се срещнахме в Буенос Айрес през юни 1979 г., незабравимата среща Аржентина - Останалият свят. Там бях аз, Роси, Тардели, Бонек, под ръководството на ЕнцоБеардзот, който ме искаше в отбора. От другата страна бяха световните шампиони с все още твърде младия Марадона”.  Диего не бе включен в отбора за мондиала от Меноти, който предпочете да го защити заради крехката му възраст.

Платини, дори тогава Марадона не беше ли звезда?
- Така е. Като Пеле, като Кройф, като Роналдо, като Зидан. Шампионите, които бележат епоха.

И като Платини.
- Но не ме питайте за сравнения. Как да кажеш кой е по-добър от Адриано Челентано или Жак Брел? Това са сравнения, които нямат смисъл в живота и дори във футбола.

А кой беше „най-най” за вас?
- Израснах с идола си Йохан Кройф и следователно...

Но шампионските ви предизвикателства бяха с Марадона.
- Да. С пристигането му Наполи за първи път се бори наравно с Юве. Преди беше невъзможно. Диего беше феномен, но около него бяха изградили страхотен отбор, да не забравяме Джордано, Карека и останалите.

Завиждахте ли му за нещо?
- Каква лоша дума е „завиждаш”. Какво мога да кажа? Диего имаше всичко. Всички технически качества да бъде шампион. Левият му крак беше вълшебен. И скорост, която за съжаление никога не съм имал. Вие не ставате Марадона, ако не сте родени с тези качества. Но той беше по-скоро нападател, дори острие от втора линия, аз бях много повече полузащитник. Бяхме различни.

Но и двамата бяхте знакови.
- Той беше, разбира се. Винаги главен герой. Диего направи много за играчите. И те го обичаха. И на терена винаги уважаваше противниците си, не търсеше провокации.

Никога обаче не е лесно да приемеш смъртта.
- Има носталгия по миналото, по добрите времена. Диего не беше добре от известно време, но боли да усещаш, че вече го няма.

Той беше ли анти системата?
- Познавам много хора, които са били публично бунтовници и след това в личния живот са се държали обратното.

Марадона бе безспорен от футболна гледна точка. А от човешка?
- Мисля, че Диего беше много мил и щедър човек в свят, който му помогна малко. Всички, които го посещаваха, казваха, че е много мил, но може би не са му дали това, от което наистина се е нуждаел.

Говори се, че Джовани Аниели е мечтал за Юве с вас и Марадона.
- А, това не знам ... Но знам, че Франко дал Чин (б.р. - спортен мениджър) се беше опитал да ме заведе в Неапол.

Представете си за момент, че сте с Марадона в един и същи отбор. Една мечта. Но... кой би носил фланелката с №10?
(Замисля се.) Пфу... не знам. Добър въпрос. Може би той, защото беше у дома си и затова щях да му я оставя. Щях да си взема друга, може би 20, която струва двойно...

Фабио Ликари „Гадзета дело спорт”
Превод на "Тема спорт"

Галерия

14 | 33

Почина Диего Марадона