В четвъртфиналите на евротурнирите остана само един италиански отбор. В Шампионската лига бяха отстреляни всички, а в Лига Европа оцеля единствено „Рома“. Това отново постави на дневен ред дебата за качеството на Серия А.

Легендарна фигура като Фабио Капело бе изключително суров в анализа си. Според него отборите от Апенините играят твърдо бавно и без интензитет. Според легендарния треньор виновни за това са и съдиите в Серия А, който свирят твърде много нарушения, накъсвайки ритъма. Алесандро Костакурта, който дълго време е работил с Капело в „Милан“, пък обяви, че става въпрос за ресурси. Серия А вече просто не е така богата, а конкуренцията се научи да инвестира по-добре. Междувременно журналистът Паоло Кондо изтъкна един друг добре известен аспект на проблема. В Италия водещите клубове не залагат на ядра от местни млади момчета, които са задължителната мая за всяка велика генерация от „Аякс“ на Ринус Микелс, през „Милан“ на Ариго Саки, до „Барса“ на Пеп Гуардиола.

Както обаче пише Лев Толстой в „Анна Каренина“, всички щастливи семейства си приличат, разликите са при нещастните. Отпадането на италианските представители бе функция на различни фактори и не всички от тях са свързани със състоянието на Серия А. „Лацио“ участва в Шампионската лига след 13 години пауза и за пръв път от две десетилетия насам успя да излезе от групата. Отстраняването им от „Байерн“ бе очаквано въпреки горчивия привкус от тежката загуба в първия мач. Очакванията към „Аталанта“ бяха високи след фурора им през миналия сезон, но „бергамаските“ като цяло ги оправдаха. В груповата фаза те събраха повече точки от миналия сезон, побеждавайки като гост „Ливърпул“ и „Аякс“. Трудно е обаче да се иска повече от отбор, който подобно на „Лацио“ е извън Топ 30 на най-богатите в Европа, а в класирането според бюджета на заплати е в долната половина на Серия А.

Нещо подобно се опита да обясни и Паоло Малдини, който преди първия мач между „Милан“ и „Манчестър Юнайтед“ изтъкна, че разликата между доходите на двата клуба е 400 милиона евро. Всички 1/8-финалисти в Шампионската лига с изключение на „Порто“ и „Борусия“ (Дортмунд) са по-напред по този показател пред италианските представители в турнира. При положение, че клубовете на Апенините си остават твърде зависими от продажбата на футболисти, за да припечелят, трудно може да се очаква как те биха развили конкурентоспособен проект в Европа.

Но най-големият враг на Серия А обаче си остава самата тя. Там не просто липсва визия за развитие, а не може да се постигне съгласие по какъвто и да е стратегически въпрос, било за следващия договор за телевизионните права, било за продажбата на дял от нейната компания за развлекателен бизнес на инвестиционен фонд, предлагащ 1,7 милиарда евро.

Междувременно стадионите продължават да се амортизират и без построяване на нови трудно може да разчита на сериозни приходи, които да бъдат инвестирани за селекция, съобразно нормите на финансовия феърплей.

Бившият халф на „Интер“ Естебан Камбиасо допълва, че част от препъникамъка идва от италианската култура и манталитет. „Победите понякога се превръщат в бреме. В Аржентина е същото. Когато някои ни каже, че трябва да се променим ние му отговаряме - „Защо, вижте колко купи сме взели досега“. Мисля, че прогресът на Испания в последно време бе способстван и от това, че преди на национално ниво те нямаха почти никакви успехи. Не е нужно да се отказвате от миналото, но ако гледате постоянно назад, няма как да вървите напред“, обяснява бившият халф на „Интер“, който бе част от последния италиански тим печелил Шампионската лига.

Ако нещо все пак дава поводи за оптимизъм това е фактът, че в Италия все пак се появиха няколко обещаващи млади играчи, макар и под стандартите на 80-те и 90-те години на ХХ век. Николо Барела узря в „Интер“, Федерико Киеза регистрира огромен прогрес след трансфера си в „Ювентус“, а Джанлуиджи Донарума си остава един от най-перспективните вратари в Европа.

"Мач Телеграф", по материали от The Аthletic