Харизматичният завоевател

Невъзможно е да си роден точно в Деня на победата и успехите да не те преследват през целия ти професионален път. Такъв е случаят с Юп Хайнкес, който днес става на 77.

За феновете на Борусия Мьонхенгладбах и Байерн Мюнхен той е нещо повече от велик голмайстор и велик треньор. Започнаха да го наричат с респект "Дон Юп" в Испания, но прякорът си остана и в Германия. И навсякъде другаде. 

Донът на доновете - този безцеремонен със съперниците белокос специалист, който се изчервяваше като домат при загуба, защото беше роден със "синя футболна кръв". С ДНК на харизматичен завоевател. Беше му предначертано да побеждава.

Колко треньори са били уволнявани, или са напускали поста си против своята воля веднага след спечелване на Шампионската лига? Само един. На големия Хайнкес му се случи. Цели два пъти.

През 1998 година той сложи край на 32-годишната суша на Реал Мадрид и изстреля "белия балет" до европейския връх. Заради колебливото представяне в Ла Лига обаче трябваше да си тръгне. С гордо вдигната глава, с един исторически триумф зад гърба.

През 2013 година Дон Юп изведе Байерн до исторически първи требъл, но трябваше да направи място на Пеп Гуардиола, който така и не класира отбора за финала в Шампионската лига от три опита. Да си тръгнеш след требъл... С насълзени от умиление очи, когато феновете на Гладбах и Байерн са се обединили, забравили взаимната ненавист и пеят за теб... Кожата ми настръхва всеки път, когато си спомня за този момент.

Освен като разбиращ футбола до най-малките детайли, Хайнкес се славеше като отличен психолог, който намираше път и към най-трудните характери в отбора си. При него "хулиганът" Франк Рибери беше като мъркащо котенце и наричаше треньора си "Татко Юп". Хайнкес беше изключително деликатен в професията си и знаеше както кога да натисне, така и кога да отпусне газта. Такъв е и като човек - великодушен, прям, земен, тактичен. 

Хайнкес започна да липсва на всички привърженици на германския футбол не само заради уменията си, но и заради чисто човешкото отношение към противниците. Умееше да показва завидно достойнство в загубите и в победите. Не падаше духом и написа най-славната страница в историята на Байерн 12 месеца след най-голямата горчилка (загубата с дузпи от Челси насред Мюнхен). Не потъпкваше достойнството на противниците си и след двете победи над Барселона с общ резултат 7:0 (!) даваше кураж на каталунците.

При Хайнкес Байерн нямаше наложения от Гуардиола образ на талантливия пианист, забравил нотите по време на най-важния си концерт за годината. Под негово ръководство отборът всяваше страх у противника и респект у неутралния зрител. Байерн беше машина за убиване, която на моменти също имаше своите слабости. Но в повечето случаи вървеше право напред, без излишно "тик(и)-такане". И не оставяше нищо след себе си.

Днес големият Дон Юп навършва 77 години и вече получи поздравления от десетки свои колеги. Не беше забравен и от футболистите си. Той все още нарича играчите на Байерн "моите момчета" и не крие, че го боли при всяко поражение на отбора. Преди дни бившият му капитан Бастиан Швайнщайгер сподели в открито писмо до специалиста: 

"Годините с теб бяха навярно най-хубавите в кариерата ми. Ти стори нещо, което малцина треньори успяха да направят: успя да вземеш всеки един играч, всеки един служител в "лодката". Няма човек, който да говори нещо лошо за теб.

"Ти ми помогна много да превъзмогна трудния момент след загубения финал в Мюнхен срещу Челси. И теб те болеше много от този трагичен за нас финал, но във всичко това ти видя и един шанс за всички нас. Година след това ни изведе до триумфа на "Уембли" срещу Борусия Дортмунд, това е направо възхитително."

Няма как да обичате футбола с всяка една клетка на тялото си и да не изпитвате симпатии към Юп Хайнкес. Просто е невъзможно. За феновете на Байерн пък е повече от ясно - Дон Юп не е само легендарният треньор, водил клуба със завиден успех цели четири пъти. Той е бащина фигура и мнозина го чувстват като свой баща или дядо. Защото съчетаваше знанията с морала, страстта и уменията на майстор-психолог. Защото ръководеше с любов. Любов, която му се връща стократно.

Честит рожден ден, шампионе!

Успехите на Хайнкес като футболист: 

• световен и европейски шампион с Германия
• шампион в Бундеслигата (4 пъти)
• носител на купата на УЕФА
• носител на купата на Германия
• голмайстор на Бундеслигата (2 пъти)
• голмайстор на КЕШ през сезон 1976/76
• голмайстор за Купата на УЕФА (2 пъти)
• голмайстор за КНК

Успехите му като треньор: 

• шампион в Бундеслигата (4 пъти)
• носител на купата на Германия
• носител на Суперкупата на Германия (3 пъти)
• носител на Шампионска лига (2 пъти - с Реал и Байерн)
• носител на Суперкупата на Испания
• Треньор №1 в света за 2013 година
• Треньор №1 на Германия  - 2 пъти (наградата се присъжда от 2002 година насам)

Друми Георгиев, Gol.bg