Има мачове с носталгични нотки, които събуждат топли спомени от някоя красива игра или дори финал. Когато видите такъв афиш, възникват асоциации с велика история. Има мачове между силни днешни клубове, но те или нямат солидна история зад гърба си, или са влезли в престижната компания едва преди 10-20 години.

Сблъсъкът между Байерн и Манчестър Юнайтед попада в собствена категория. Това е класика за вечни времена. Световноизвестни отбори с огромна аудитория, спечелили купища местни и международни трофеи. Веднага след изтеглянето на жребия за основната схема на турнира стана ясно, че битката в група А между Байерн и Юнайтед ще привлече фокуса.

Историята на сблъсъка е богата, като в нея се откроява ярко финалът в Шампионската лига през 1999 г. Тогава в добавеното време накрая Юнайтед възкръсна, вкарвайки два гола за обрата с 2:1, нанасяйки болезнена рана на баварците. Сега въпреки рядко срещания резултат 4:3 драма нямаше. Байерн показа мощта си и заслужено спечели, при това минимално на фона на показаното. Томас Тухел изгледа мача от трибуните заради наказание, ала тримата му помощници начело с Жолт Льов се справиха. Отчетливо се видяха и проблемите на Юнайтед, породени от многото контузии (включително и дисциплинарните със Санчо и Антони) в изграждането на играта и особено в защита.

свързани статии

Ако откроим обаче една обединяваща фигура, то това без съмнение е Хари Кейн. Английският национал от доста години бе трансферна цел на Юнайтед. Само преди пет месеца фенове на червените дяволи пяха на тогавашния нападател на Тотнъм по време на мача в Лондон (2:2): „Кейн, ще се видим през юни“.

Е, през юни не се видяха, но се случи през септември. До този момент Кейн вече се беше установил в Байерн и отбелязал 4 гола в четири кръга на Бундеслигата. Мюнхенският колос е един от основните фаворити да спечелваното на трофея, а Хари е новото лице на тима. Очакваше се нещо специално от него в сблъсък със съперник, който познава добре. Но през първото полувреме на преден план излязоха съвсем други герои.

Един от тях бе Андре Онана. Вратарят на Юнайтед, както обикновено, излизаше далече извън пределите на наказателното поле при разиграването на топката и помагаше на съотборниците си да се измъкнат от пресата, но камерунецът не се справи по най-добрия начин с преките си задължения. Онана бе нервен през целия мач, а в 28-ата минута допусна гаф – ударът на Сане не беше от най-добрите, но Андре допусна топката в близкия ъгъл за 1:0.

Преди гола Юнайтед изглеждаше добре по днешните си стандарти. Именно те създадоха първото чисто положение, а Пелистри и Ериксен можеха да открият резултата още в 4-тата минута. Байерн обаче беше по-солиден и веднага след първия гол удари чрез Гнабри (32) след пас на Мусиала. 2:0 на полувремето изглеждаше твърде просто и дори рутинно. Да, този сблъсък предизвика огромен интерес, но не можеше да се счита за безупречно страхотен поради една причина – настоящата разлика в класите. Имаше разбира се, и тлееща надежда, че Юнайтед ще се събуди и гигантът ще си спомни собствената  сила. Но Байерн цинично я уби.

свързани статии

Въпреки че началото на втората част даде фалшива илюзия за интрига. Домакините се защитиха доста небрежно по време на тривиална атака и позволиха на Хьойлунд (49) да открие головата си сметка. Надеждата бързо угасна, след като удар с глава на Юпамекано отблизо срещна ръката на Ериксен и след намесата на ВАР бе отсъдена дузпа. Кейн (53) бе безапелационен от бялата точка.

Ако се вярва на цифрите, Байерн не доминираше през целия мач. До гола на Хьойлунд броят на  ударите беше равен (5:5), а разликата в притежанието не беше фрапираща. След попадението обаче Байерн се ядоса и включи на пълни обороти: след 50-ата минута домакините владееха топката почти 70% от времето.

Баварците можеха да спечелят убедително. Мусиала и Сане имаха по две положения за гол, резервата Чупо-Мотинг принуди Онана да направи ефектно спасяване, но тимът неочаквано отстъпи инициативата и Каземиро (88) даде нова надежда на феновете на Юнайтед… И тя обаче се оказа фалшива.

Сценарият от началото на второто полувреме се повтори: Байерн дразнеше съперника и му позволяваше да се доближи до гол разлика, преди да го нокаутира. Скоро след попадението на гостите нова брилянтна атака позволи на Тел (90+2) да направи 4:2. Формално това още не беше краят – Бруно Фернандеш центрира, а Каземиро (90+5) сложи точката за 4:3. Резултат, който изобщо не отразява случващото се на терена, а Байерн напълно заслужаваше убедителна победа. При други обстоятелства головото шоу би имало съвсем различен отзвук, докато сега усещането бе по-скоро като за контрола…

 

Материал на "Тема спорт"

* заглавието е на Gol.bg