Два клуба от Висшата лига играят във вторник вечерта в Шампионската лига. И двата губят. Изнизва се сряда, още един английски клуб е победен. Четвъртият и последен представител на Висшата лига побеждава, макар и слаб отбор от Израел. Което по ирония на съдбата е едва втората му победа за сезона във всички турнири. Изведнъж социалните медии изригват с една от любимите теми от края на миналия сезон.

Защо английските клубове са толкова зле в Европа? И може ли Англия да загуби четвъртия си участник в Шампионската лига? Нека първо да разгледаме второто: Англия да загуби 4-тия си отбор в ШЛ остава сравнително далечна перспектива. С изключение на миналия сезон за последно отборите от Серия А са имали по-голям актив от тези от ВЛ в ранглистата на УЕФА по страни преди 10 г. Което ни води до първия въпрос:

Защо английските отбори са толкова зле в турнирите на Европа? Един бърз отговор е, че на английските клубове не им пука за Лига Европа, освен това те имат тежък жребий в Шампионската лига. И двете твърдения са донякъде верни. Но е също толкова вярно, че и останалите клубове не третират Лига Европа като финал на живот и смърт за световната титла. Ако искате - вярвайте, но за много от тях най-важната цел е вътрешното първенство, също както и за английските отбори.

А що се отнася до тежкия жребий, окей. Ако играеш срещу "Барса", "Байерн" или "Реал", е възможно да загубиш при разменено гостуване. Само че, когато се погледнат трансферните разходи и плащаните заплати, то водещите отбори от Висшата лига би трябвало поне да могат да са им достойни съперници. А по-нататък има цял куп теории. Може да изберете която поискате.

Англичаните са ощетени от липсата на зимна пауза. Вероятно има нещо вярно, макар че има и доста силна теза и срещу това. Във Висшата лига нямаше зимна пауза и между 2007 и 2010 г., когато клубовете се представиха изключително добре.
Висшата лига е прекалено изтощителна.

Първенството така изцежда играчите, че те са уморени, когато дойде време да играят в Европа. Само че тази теория не обяснява защо например "Сити", "Юнайтед" и "Арсенал" загубиха, при условие че е септември и никой не може да се оправдава с умора в този период.

Вярно е, че Висшата лига изцежда много физически сили, може би не повече от немската лига, но вероятно повече отколкото в Италия, Франция или Испания. И пак горният аргумент важи: тя беше също толкова изморителна и между 2007 и 2010 г. Нещо повече - ако играчите са уморени, те би трябвало да са уморени и когато играят в Англия. Само че дори в края на сезона виждаме английските отбори - оцелелите в Европа и останалите, да продължават да тичат и да играят здраво.

Във Висшата лига няма лесни мачове. Тя е така пренаселена от трудни съперници, че никой не може да има дори един "почивен" уикенд. Ако приемем това за вярно, дали то е наистина нещо лошо? Дали не ставаш по-силен, когато редовно играеш срещу трудни съперници, или ставаш силен, когато мачкаш с лекота всяка седмица?

Много от умните треньори, от Фабио Капело през Лоран Блан до Жозе Моуриньо, изтъкнаха противоположната теза: че именно оспорваността във Висшата лига прави отбора по-добър. Когато всяка седмица се изправяш пред сериозен тест, от това ставаш корав и неотстъпчив и се подготвяш за класните противници, които те чакат в Шампионската лига.

Другите оставят звездите си да почиват. Отборите от други първенства пазят своите играчи преди големи мачове в Шампионската лига. Докато английските клубове правят обратното - оставят звездите да почиват в Европа, за да ги пазят за лигата.

Този довод няма доказателства. Кого остави "Юнайтед" да почива за мача в Айндховен? Маруан Фелаини? Ами "Сити"? Забравете Агуеро, който бе контузен: та нали Силва и Стърлинг не играха предишния уикенд във Висшата лига, но бяха титуляри срещу "Ювентус". А "Арсенал"?

Наистина ли е сериозно да се твърди, че липсата на Коклен, Белерин, Ремзи и Чех им е струвала мача в Загреб? Освен това повечето от тези клубове преливат от таланти. По ирония на съдбата точно отборът, който остави повечето от играчите си да почиват в Европа - "Челси", бе и единственият, който победи с 4:0 в Шампионската лига.

И какъв е изводът? Ние пускаме теории, защото обичаме обясненията. Но понякога няма налична обединителна теория. Налице са вероятности, случайности и лош жребий. Освен това по различни причини през последните няколко сезона в Европа има 3 изключителни отбора и нито един от тях не е английски.

Понякога това се случва. Може би е налице и проблемът с очакванията. Търговската и медийната мощ на Висшата лига са толкова внушителни, че на останалите от Европа се гледа едва ли не като на пушечно месо. А всъщност фактът, че имаш много популярна Висша лига, пълна с повече добре платени футболисти от всички останали, изобщо не превръща задължително твоите отбори в най-добрите.

Ние объркваме репутацията и етикета с цената с класата. Вероятно трябва също да спрем да гледаме на отборите от Висшата лига като на едно цяло. Защото няма кой знае колко общо между "Манчестър Сити" и "Челси" или между "Арсенал" и "Манчестър Юнайтед".

Различни треньори, различни стилове, различни играчи. И ако има нещо, което да измъчва английските клубове, а аз не съм убеден в това, то не се отнася до Висшата лига. Той е конкретен проблем, свързан с конкретния клуб.

Габриеле Маркоти, "Таймс"

Превод, "7 дни спорт"