Това се нарича добре свършена работа. В първия мач на контраатака, после със статични положения и накрая пак на контраатака. Първо с централния нападател, после с централния защитник, за да се стигне до феномена Кристияно Роналдо, който постави нов рекорд от голове за един сезон в турнира на шампионите.

Карло Анчелоти класира Реал Мадрид на финала на Шампионската лига за първи път от 12 години. Там кралският клуб очаква своята „Ла Десима”. За да стигне до Лисабон, отборът изигра два изключителни полуфинала. Интелигентни, тактически правилни, с качество, бързина, концентрация и добра подготовка.

Карло Анчелоти може да не е треньор, който се характеризира с определен стил, както например Пеп Гуардиола, но снощи италианецът изнесе истински урок на своя колега, който ще се помни дълго.

Карлето използва своя футбол, остави инициативата на Байерн, също както в Мадрид. Но този път Реал игра много по-правилно и се възползва много по-добре.

Коментаторът на мача по немската телевизия, обобщи в края на първото полувреме нещата така: „Байерн играе тики-така, тики-така, тики-така и нищо. А Реал тик-так-тор (тор на немски – гол)”.

Разбира се веднага тази победа на Реал с 4:0 повдига темата дали дойде края на „тики-така”. По този въпрос е писано много пъти. И всеки път изглежда, че сме чули реквиема на този стил на игра, но се оказва не точно така. Да претеглим на кантар нещата.

От една страна Барселона е на път да завърши сезона само със Суперкупата на Испания като спечелен трофей. А баварската версия на този стил беше разбита от Реал Мадрид на пух и прах, със стабилна защита и контраатака. Гуардиола напуска Европа като за първи път в кариерата си допусна 4 гола у дома. Отива ли си този „тики-така” стил?

Той е бил отписван и преди. Така беше през 2010 г., когато Жозе Моуриньо изхвърли Барселона с Интер, или пък когато Челси надви каталунците през 2012. Най-много може би през миналия сезон, когато Барса на Тито Виланова бе разбита с 0:7 в двата мача с Байерн.

Но всеки път „тики-така” отвръщаше. След загубата от Интер, Барса спечели Шампионската лига на следващия сезон. Няколко седмици след успеха на Челси, Испания завоюва европейската титла, като разгроми Италия на финала, а Виланова изведе своя тим до титлата в Испания с рекорден брой точки. Тики-така просто не иска да умре. Запитан дали е убил този стил на игра, Анчелоти отвърна, че той никога няма да изчезне.

Това, което Анчелоти причини на Байерн обаче е сериозен удар. Може би не окончателен и смъртоносен, но много сериозен. Има нещо символично, поетично в крайния резултат на „Алианц Арена”. 4:0, същият резултат, с който Байерн на Юп Хайнкес надви Барса на Виланова преди година. Същият резултат, същото място, същия изход за „тики-така”.

Отбор, готов да контраатакува, срещу отбор в стила на Гуардиола. Веднъж може и да е инцидент, но два пъти -  това изглежда като тенденция.

„На хората ще им омръзне и ще започнат да се ядосват да гледат отбор, който само си подава топката”, заяви преди известно време Франц Бекенбауер. А след първия мач преди седмица добави „Притежанието на топката не означава нищо. Имахме късмет, че Реал не ни победи с по-голям резултат”. Кайзера, както винаги се оказа прав.

И в Реал си има хора, които не харесват Анчелоти. Президентът Флорентино Перес не е казал нито една добра дума за италианеца публично. През 2012 г. Перес обяви Моуриньо за най-добрия треньор в света. Но на Анчелоти това не му прави впечатление.

Карлето винаги е притежавал особена аура и класа. Работи с усмивка и с разбиране, но най-вече с увереност. Когато бе изтеглен жребия за полуфиналите той припомни, че в биографията му има 4 победи (станали вече 6) и 2 равенства срещу Байерн.

Всички твърдят, че италианците мислят само за защитата. И ако погледнете мачовете с Байерн, мнозина ще кажат, че Реал игра дефанзивно. Но това не е така. Реал счупи клубния рекорд за най-много голове в турнира този сезон (36) и е най-резултатният тим в турнира. Реал е най-резултатният тим в Примера (98 гола) и най-резултатният за Купата на Испания (15 гола). Общо за сезона попаденията на тима вече са 150!

На Реал беше нужен един италианец, за да загуби Гуардиола на „Бернабеу” за първи път (след 5 победи и 2 равенства). На Реал беше нужен италианец, за да може отборът да спечели за първи път в Мюнхен (след 9 загуби и 1 равенство). На Реал му трябваше един италианец, за да може да отстрани в елиминационни мачове тим воден от Гуардиола (след 4 неуспешни опита). Но най-вече – на Реал му трябваше италианец, който да го върне на финала в Шампионската лига след 12 години отсъствие. Най-добрият треньор в света Моуриньо спираше три пъти на полуфинал. Карлето от първия опит стигна до финала.

Италианецът пренесе в Реал своето спокойствие, равновесие и позитивизъм. Не робува на схеми и на начин на игра. Започна със схема 4-2-3-1, за да мине през 4-3-3 през зимата, до 4-4-2 през пролетта. Сега Карлето е на един мач от Десетата. От целта, която толкова дълго време тежи на психиката на Реал.

Карлето има способността да вземе купата, защото отстрани Байерн, участник на три от последните 4 финала в турнира. Отстрани според мнозина най-добрият отбор, с най-добрия треньор. И го направи по брилянтен начин. Всичко бе изпипано до секунда.

Първо статичните положения. Преди две години хората измислиха компютърна игра наречена „Енгри Рамос”, пародия на „Енгри Бърдс”, в която всеки биеше дузпа високо над вратата, както го направи Рамос срещу Байерн на полуфинала преди 2 години. Вчера защитникът на Реал взе своя реванш.

При статичните положения, всички внимаваха много за Роналдо, който може да прескочи и луната. Но Роналдо бе далеч от топката при центриранията, а Рамос спокойно ги прати във вратата на Нойер. Казват, че трябва да изчакаш своето отмъщение и Рамос го изживя напълно. След две статични положения, Реал разкри и другата си сила – контрите. 11 секунди бяха необходими на хората на Анчелоти от отнемането на топката до удара на Роналдо за 3:0. Байерн бе буквално отнесен от вихъра.

В крайна сметка Бекенбауер има право. На хората може би им омръзна от владението на топката. Но пък Реал изглеждаше наистина превъзходно вчера. Бърз, безпощаден и знаещ какво точно да направи. Потеглил уверено към Десетата с правилния шофьор начело на белия болид.

 

ВИДЕН ПЕТРОВ