След дълга серия от безапелационни загуби България спечели срещу Грузия с 2:1. И някои виждат в това причина критиците на този национален отбор да си посипят главата с пепел и да признаят своето невежество. Фактът, че България спечели един мач, е меродавно доказателство, че БФС на Георги Иванов–Гонзо работи правилно, а треньорът Сашко е най-подходящ за позицията. И всичко това щяло да се потвърди следващата година, която ще е преломна за българския футбол.
Няма проблем, ако някой се е хванал на тази въдица. Хей така от една победа без значение срещу напълно немотивиран съперник направиха генерални изводи, а за Гонзо вече ще се пишат само венцехваления. Защото той обори всичките си критици и направи така, че националният отбор да победи Грузия с 2:1. По абсолютно същата логика не трябваше да критикуваме Боби Михайлов, когато пак в мач без значение с треньор Георги Дерменджиев България победи Чехия в същия ноемврийски прозорец през 2019-а. Тогава бихме не някаква си Грузия, а световния вицешампион от 1962 г. и европейски от 1976-а. Но някак тогава бяхме по-здраво стъпили на земята и не го направихме на голям въпрос. Нямаше никакъв повод за особена гордост, след като тогава завършихме четвърти с 6 точки, но имаше и пети в групата – Черна гора. Сега сме пак четвърти, но с 3 пункта и зад нас няма никой. Без никакво злорадство напомням, че за втори пореден път приключваме на последно място в квалификации!
Няколко важни детайла, които някак се подценяват. Тази бърза световна квалификация следваше своята философия. И по тази философия за България бяха предназначени огризките. Европейскят шампион Испания скоропостижно с убедителни победи показа кой кара влака и набързо си осигури директното участие на мондиала. По подобен начин го направи само Англия. След като турците получиха мощна плесница в домакинския си мач срещу Ла Фурия роха, се съсредоточиха да откажат от мераци директния си противник за място в баража Грузия. И след четвъртото завъртане в средата на октомври общо взето всичко стана ясно на 99,99 процента. Също така беше напълно ясно, че Турция и Грузия ще са в коренно различно настроение срещу България спрямо онова, което демонстрираха в меродавните първи срещи в София и Тбилиси. И естествено България фиксира съвсем различни резултати спрямо първите четири двубоя. Това не е никаква заслуга на Сашко, още по-малко на Гонзо. Такива са правилата на играта. Победата срещу Чехия преди 6 години и победата срещу Грузия във вторник по същество са без никакво значение.
Не се нуждая от прокурор и съдия, защото националният състезател Филип Кръстев го каза ясно и точно – те са загубено поколение. И момчето по-добре от президента на БФС Георги Иванов–Гонзо формулира всички наболели проблеми на българския футбол. Които няма да се решат от Георги Иванов, защото той няма капацитета да го направи. Не знам защо постави отново въпроса за осмия си клас. По-добре да не се набутва сам в шамарите! Ако не бъркам с информацията, Филип Кръстев е завършил американския колеж в София!
Победата над Грузия отприщва поредна порция самозаблуди. Които ще се изпарят в Лигата на нациите, но още по-силно ще ни заболи главата в европейските квалификации, където ни чака нещо подобно на завършилите преди дни световни. Ние път от 40-о до 24-о място не можем да го извървим в следващите две години. Не е реалистично, защото сме много далеч от силните и средните в Европа. Със слабите можем да се сборичкаме в Лигата на нациите догодина, но без никаква гаранция, че ще стигнем до първото място в групата.
Цялата тази изкуствена и безпочвена радост около националния стадион бих я определил с българската поговорка: „На гол тумбак, чифте пищови“. Тумбакът винаги е наличен, ама пищовите ги няма. И за да го докажа, ще се върна три години назад преди началото на евроквалификациите за първенството в Германия през 2024-а. Тогава пак Георги Иванов бе в управлението на БФС! Поканихме за треньор Младен Кръстаич, който имаше правилна визия за развитието на националния ни отбор, но му липсваше опит в конкретната нашенска обстановка. Не си даде много зор и да разбере как стоят нещата при нас. Но в дебюта си той ни порази с най-модерния и нападателен подход. После нещата зациклиха и го смени на пожар Илиан Илиев с двете дини под мишницата. И само като сравнение със сегашната еуфория припомням, че Илиан стартира с две равенства срещу финалистите на Евро 2024 Унгария и Сърбия. При това съдържателни ремита, в които българският отбор и в двата случая бе близо до победата, но съперниците щастливо изравняваха за 2:2. Тогава поне ентусиазмът и обещанията бяха съпътствани с аргументи. А сега какво? Бием отпадналия от надпреварата Грузия, който ни прави 815 паса срещу наши 235 и се радваме като обезумели.
Разликата във всички компоненти е потресаваща в полза на гостите. Всъщност Грузия дойде и игра онова, което искаше Кръстаич от българския национален отбор. А сега при Сашко ние пак играем най-демодирания и отвратителен футбол в познатия стил „Опълченците на Шипка“. Защитаваме се буквално на 25-ия метър с целия наличен състав. Няма как с подобен футбол да прогресираме, а е почти равносилно на чудо да се класираме. Нашият национален отбор е пълна отживелица и нито един неутрален зрител няма да иска да го гледа. Дори момчетата в националния отбор го разбират много добре, защото повечето от тях бяха и при Кръстаич, и сега са при Димитров. Всъщност само ще отбележа, че спецификите на сегашния треньор провалиха бившия му младежки отбор срещу Шотландия. Вместо да победим по-слаб отбор от нас, какъвто е шотландският, се следват неговите постулати и резултатът отново е отрицателен. А всичко бе тръгнало толкова добре след успеха над Чехия!
Победата срещу Грузия отново е пирова, защото нищо добро няма да я последва. Във вторник мъжката Шотландия показа как се правят нещата. Допреди много скоро бяхме от една черга с тях, а сега те отиват на световно първенство. Между другото заедно бяхме за последен път на мондиал през 1998-а. И Австрия направи същото, Босна пък бе на 12 минути от класиране. На бараж отива дори Косово, а ние се радваме на победа без никакво значение. Щяла да ни бъде трамплин за бъдещи велики дела. Кой ли още вярва на подобни глупости!?
Материал на Жаклин Михайлов