На това 19-годишно момче книжката му не е издадена в Чехия. Спазва знаците и не шофира с повече от 50 км/h в градски условия, макар да притежава уменията да пилотира с над 300 км/h. И не се мисли за богоизбран. Има интелект, успехи и слава, но е смирен. Има и самочувствие, което е подплатено.

В дните, в които гласувам с две ръце за незабавното въвеждане на електрическия стол като средство за озаптяване на изродите-убийци на пътя, Никола Цолов постигна исторически успех за България, печелейки Гран При на Монако. За трети път, този път и във Формула 2, карайки ни да мечтаем, че един ден името му ще стои до легенди като Айртон Сена, Михаел Шумахер, Греъм Хил и Ален Прост.

Днес имаше символика, защото далеч зад това талантливо българско момче останаха седмият Емерсон Фитипалди-младши и осмият Себастиан Монтоя. Синовете на легендите във Формула 1 Емерсон Фитипалди (двукратен световен шампион във Ф1) и Хуан Пабло Монтоя (рекордьор по скорост във Ф1 със 7 победи и 13 пол-позишъна).

За Фитипалди чух за първи път преди близо 35 години. Запомних израза на баща ми "този кара като Фитипалди". Веднага го попитах защо точно като него и след години си измислих своя фраза, но с името на Хуан Пабло Монтоя в нея.

 

По онова време Монтоя беше вдигнал "едва" 372.6 km/h на Монца, за да строши психологическата бариера от 400 km/h с Бугати след години. Не стана световен шампион във Формула 1 най-вече заради буйния си характер и невъзможността да държи устата си затворена, но като фен на Михаел Шумахер изпитвах огромен респект към него, защото беше уникален пилот. Ужасяващо бърз и смел.

 

Днес Никола Цолов показа задната част на болида си на съперници, които имат във вените си не кръв, а гориво, защото... кръвта вода не става. Точно в Монако, където изпреварванията са кът, но пък в това "бутиково" Гран При има някаква особена харизма и именно там се вижда кой е целунат от Бог.

 

Друми Георгиев, Gol.bg