Когато победиш себе си, другите не са препятствие – думите са на интерконтиненталния шампион в полутежка категория на Световната боксова асоциация (WBA) Тервел Пулев.

Тях иска да предаде и на синовете си – Калоян и Аспарух. В неделя по-малкият от братята Пулеви победи американеца Дешон Уебстър пред над 5000 зрители в Пловдив и триумфира с втори пояс в професионалната си кариера.

„Това ми е 15-а поредна победа. За първи път мачът е в 12 пълни рудна. В предишния ми такъв мач приключихме втори или трети рунд. Целта ни беше победата. Противникът беше достатъчно корав, имаше шанс в шестия рунд, но той не се предаде, запази самообладание, прибра се, не можах да довърша това, което бях започнал.

По-важната победа е тази, която е срещу по-добър противник. Когато противникът е много силен, аз се чувствам добре, че съм успял да го победя. Когато е срещу силен противник, тогава има по-голяма тежест“, разказа Тервел пред bTV.

За мен това е един начин да се легитимирам. Едно е да изиграеш определен брой мачове, но все пак, когато има титла, аз се заявявам доста категорично. Това е титла на една от сериозните организации в света. Тя има голямо значение за евентуален мач за световната титла. Директно ме вкарва доста по-напред в класацията, така че нещата вече изглеждат по различен начин, посочи боксьорът.

Неотлъчно до Тервел в съблекалнята и в ъгъла му на ринга беше брат му Кубрат – задължителен претендент за титлата в тежка категория на Световната боксова федерация (IBF), която в момента е притежание на Антъни Джошуа. Двамата се подкрепят не само на боксовия ринг, а в живота и именно такива отношения Тервел иска да възпита и у своите синове.

„Той е много ценен, защото в България не са много хората, които разбират от професионален бокс, а Кубрат е пионер. Имало е и преди нас професионални боксьори, но Кубрат пише историята на професионалния бокс в тежка категория. Има много опит. От тази гледна точка е ценен. Преди мача беше доста уверен, заяви ми, че ще го смачкам. Няколко пъти ми го повтори искаше да си повярвам и аз.

Може да не се чуваме с него известно време, той да е в чужбина или аз, но, когато се чуем, говорим по същество и все едно не сме се разделяли. Това е ценното. Ние не сме възпитани в семейство, а в школа. Бяхме заобиколени от 10 000 тома книги. Почти липсваха други шкафове, само рафтове книги – от земята до тавана, без да преувеличавам, включително и над вратите и прозорците. Това си е една школа.

Когато родителят не се поддава на пороци, а си гледа семейството и децата. С личния си пример и с това, което е говорил, баща ни показа, че България е нещо свято, стои най-високо като ценност и по тази причина ние говорим с лекота по тази тема, без да е преувеличено, без да е изкуствено. И спортисти, и други хора, които се изявяват, говорят на развален български от дългия си престой в чужбина. Може да не искат да го говорят, не знам. Това са малко фалшиви неща.

Уча децата си на същото. Най-лесното е да повторя това, което виждам и съм го усетил. Нямам амбиции да ги правя боксьори. Те са от спортно семейство, майка им е волейболистка. Момчетата взимат повече от майките си, това е научно доказано. Каквото решат, нека стане. Въпросът е да следват сърцето си, да са чисти и да са истински“, каза още Пулев.

Той е оптимист, че скоро ще „върне услугата“ на брат си и ще застане в неговия ъгъл по време на мача за световната титла. „Джошуа няма къде да ходи!“, категоричен е Тервел.