Юрген Клинсман отбеляза 110 гола в 221 мача в Бундеслигата, а освен това бе начело на Байерн, Германия и САЩ. Нападателят е идеален кандидат за оценка на Роберт Левандовски, Ерлинг Халанд и американските младежи в първенството. Световният шампион от 1990 г. изказа своите мисли пред официалния сайт на Бундеслигата.

Кои три качества правят Роберт Левандовски играч от световна класа?

– Определено има повече от три, когато говорим за него. Очевидно е фантастичен голмайстор и заслужава всички комплименти на света. Всички титли, които спечели с Байерн, са просто безумие. Освен това вкара 41 гола. Мисля, че една от основните характеристики на Левандовски е неговият глад за попадения. Това означава, че когато вкара първо, иска второ или трето. Не знам колко хеттрика има през последните години, но съм очарован от него като бивш нападател. Много трудно е да си негов опонент, защото никога не знаеш на кой етап той ще бъде доволен и ще спре да вкарва. На мен винаги ми изглежда недоволен (смее се). Това е разликата между топнападател и велик играч.

Какви прилики виждате между Халанд и Левандовски?

– Мисля, че има доста. Норвежецът също има този глад и винаги иска повече. Освен това и двамата се разбират много добре със своите съотборници. Те са в състояние да дават асистенции, което също е доста важно. За мен Ерлинг и Роберт са завършени нападатели. Когато говоря за Халанд, винаги си спомням за младия Левандовски. Норвежецът е младата версия на Лева. Ще видим как ще се развие през следващите няколко години. Ерлинг определено е бъдещето на футбола.

Какви бяха първите ви мисли, когато чухте за трансфера на Рикардо Пепи в Аугсбург (б.р. – сензацията на американския футбол, рекорден трансфер за Аугсбург)?

– Бях малко изненадан, защото Рикардо е все още много млад – на 18 години. Гледал съм го няколко пъти с националния отбор на САЩ. Страхотен е и ще продължава да расте. Смятам, че преминаването му в Аугсбург е много смел ход. Ще му бъде трудно обаче, защото той е деветка и зависи от своите съотборници. А Аугсбург няма кой знае колко класни футболисти. По-лесно щеше да бележи, ако е в Дортмунд или Байерн. Дано нещата се получат за Пепи в първите му месеци в Бундеслигата. Дано намери бързо приятели в отбора и извън него. Социалната среда е изключително важна за един млад играч, който напуска родината си и отива в съвсем различен свят. Възхищавам се на смелото му решение

Какъв тип играч е Пепи?

– Като цяло силен физически. Добър е с двата крака, силен е и във въздуха, така че ще подхожда добре на стила в Бундеслигата. Зависи много от това как се свързва със съотборниците си и дали ще получава достатъчно възможности да вкарва голове.

Какво мислите за първия полусезон на Джо Скали (Борусия М) в Бундеслигата?

– Справя се много добре, въпреки че клубът имаше проблеми дотук в кампанията. Говорим за един младеж, който е титуляр в Бундеслигата. Никой не очакваше подобно нещо. Универсален е, може да действа както отляво, така и вдясно. Играта му в атака е много добра – прецизен е при пасовете и чете чудесно играта. Мисля, че ще става още по-добър.

Каква роля изигра Крис Ричардс в изключителния сезон на Хофенхайм?

– Още един огромен талант, който дойде от чужбина и впечатли в Бундеслигата. Не случайно е собственост на Байерн. Баварците виждат в него нещо различно.

Има ли бъдеще той в Байерн?

– Разбира се, Байерн не взима играчи, които нямат бъдеще в клуба. Но това не се случва за една нощ. Има темпо, техника и визия на терена, така че рано или късно той ще играе за мюнхенския колос.

Контузии пречат на Джио Рейна в Дортмунд. Какво мислите за него?

– Разочароващо е за него, защото той вече прави разликата и Борусия има огромни надежди за него. Ала това е част от живота на професионалния футболист. Ще премине през тези проблеми и нямам съмнения, че ще блести през втората половина на сезона.

Кой ваш гол ви е любим?

– O, трудно е да се каже. Но със сигурност най-важният ми е с екипа на Щутгарт във вратата на Байерн, когато се разписах със задна ножица. Победихме с 3:0, а интересното е, че играх с номер три на гърба тогава. Такава беше идеята на моя треньор и ментор Ари Хаан, който беше доста суеверен. Това попадение отвори за мен вратата за големия футбол. Франц Бекенбауер тогава беше селекционер на Бундестима и бе на трибуните. Месец по-късно ме викна в националния отбор.

Спомняте ли си своя дебют?

– Да, беше срещу Бразилия. Играх до Руди Фьолер вместо Клаус Алофс. След първата ми среща той така и не се завърна сред титулярите (смее се).

Станахте световен шампион през 1990-а, а едно от най-добрите ви представяния с екипа на националния отбор беше на осминафиналите срещу големия съперник Нидерландия…

– През тези години отношенията между двете страни не бяха особено добри. Още от финала на Мондиал 1974, когато лалетата смятаха, че трябваше да спечелят. На Евро 1988 те ни биха на полуфинал в последната минута с гол на Ван Бастен. Но ние обърнахме нещата през 1990-а. Тогава Рийкард наплю Фьолер и бе изгонен. А на Руди му показаха неправилно червен картон. Всичко това обаче отвори много пространства за мен. Смятам, че този двубой е най-добрият ми с екипа на Бундестима. Радвам се обаче, че отношенията между Германия и Нидерландия се поуспокоиха след това.

На финала срещу Аржентина (1:0) имахте основна роля за червения картон на Педро Монсон. Спомняте ли си този момент и срещата като цяло?

– Да. Всички аржентинци ми напомнят тази ситуация, но аз имах прорезна рана около десет сантиметра. Малко преиграх след падането, но това беше инстинкт на тялото ми. Наистина ме болеше много.

Bundesliga.com, превод на "Тема спорт"