свързани статии

Дан Уетцъл, Yahoo Sports

Сони Вакаро, дългогодишен важен човек в баскетбола и шеф в компания за кецове, за първи път се срещнал с Коби Брайънт след втората година на младока в гимназията. През годините Вакаро бе виждал много таланти, бе привлякъл Майкъл Джордън към Найки, а по-късно бе консултант на един гимназист наречен ЛеБрон Джеймс. Той познаваше безброй млади играчи и бе виждал как стигат до славата на НБА. 

Сега бе ред на Коби, само на 15, по онова време силно неизвестно момче, израснало в Италия и поканено на онзи баскетболен камп, ръководен от Вакаро, просто защото Вакаро познаваше баща му – Джо Брайънт, отпреди. 

Коби обаче показал забележителни умения, като в много от случаите доминирал дори срещу по-големи момчета. Сякаш от мач на мач той повишавал нивото на представянето си, за да преодолее поредното предизвикателство. 

В края на кампа, Коби бе участник в Мача на Звездите и бе накарал хората да говорят за него. Именно тогава Вакаро се блъснал в него. „Той ме прегърна“ спомня си Вакаро. „Никога няма да забравя как ме прегърна. И ми каза: г-н Вакаро, съжалявам“. „Отвърнах: „Съжаляваш?“, За какво Коби?“. А той каза: „Догодина ще бъда МВП на кампа“. Никога не бях чувал нещо подобно преди, както и след това. Той се извиняваше, че е стигнал просто до Мача на Звездите. Нито Майкъл. Нито ЛеБрон. Още тогава си казах: Това хлапе е специално“ спомня си Вакаро. 

Сега той отдавна е прекратил дейността си, но говореше с треперещ глас, който преливаше от емоции. Именно по такъв начин се е чувствал всеки в баскетболния свят след трагичната новина, че Коби Брайънт е сред загиналите при катастрофата с хеликоптер в Калифорния. 

Той бе само на 41 години и ще остане завинаги млад. 

Това, че на борда е била и 13-годишната му дъщеря Джана прави болката още по-силна. Те са пътували за баскетболен мач. Тя вече на паркета като баскетболистка, а Коби като горд баща и треньор. 

Брайънт винаги е бил единствен и уникален. Винаги себе си. Допускаше грешки, но някак си винаги оставаше перфектен. Бе пример за играч и личност, винаги успяващ да предизвика реакция с всяка свое действие. Често караше тези, които го обичат, да го мразят, а тези, които го мразят, да го обичат. Поне за няколко минути.

Той притежаваше неизчерпаема увереност. Никога не се притесняваше от враждебна обстановка и винаги бе готов за последния изстрел в края. Винаги вярваше в себе си. Всъщност, той наистина стана МВП на онзи камп. А след това се превърна в най-добрият играч в Америка. 

Вакаро гледаше, как това хлапе показваше, че може да промени бъдещето. „Ти просто знаеш. Просто знаеш“ каза Вакаро. 

Коби реши да не ходи в университет, а директно да влезе в НБА и то във времена, в които подобно нещо не се случваше. Веднъж обаче влязъл в Лигата, той стигна до ЛА Лейкърс и доказа, че това е мястото, на което трябва да бъде. Дори като тинейджър той приветства шанса да вземе последния изстрел в плейофен мач. Защото просто знаеше, че тези изстрели ще започнат да влизат. 

В продължение на 20 години той се утвърди в пантеона на най-великите за всички времена и се превърна в истинска световна сензация. И въпросът бе не можеше да играе, а как играеше. Концентрацията му бе насочена само към едно нещо – победата. Не се интересуваше кого трябва да прескочи, за да я постигне – съотборник или противник. Стараеше се също толкова в защита, колкото и в нападение. Всъщност дори повече. 

Той бе Мамба, Черната Мамба, който процъфтя и се разви по безмилостен начин, докато се превърне в играча, когото никой не може да достигне и когото никой не може да овладее. Спечели 5 титли с Лейкърс. Беше МВП на Лигата. Беше МВП на финалите, два пъти. 18 пъти участва в Мача на Звездите. 

Освен това той може би бе последният от една ера, в която на играчите не им пукаше дали останалите ги харесват или не. Уважение? Оо, той изискваше уважение. Тук обаче въпросът бе да се печелят титли, а не да се сприятеляваш. На него никога не му е пукало или поне не сериозно, за имиджа му. 

Никой не можеше да го разбере. Той говореше италиански. По време на Олимпийските игри, докато съотборниците му от тима на САЩ се връщаха в хотела и играеха карти, той присъстваше на други събития и  се наслаждаваше на преживяването. 

Премина през тъмни моменти и лични провали, но остана заедно със семейството си. Никой не можеше да постави под въпрос отдадеността му като баща и след като се отказа стана треньор на децата си, както и на отбора на дъщеря си AAU, като пропагандираше силата на момичетата в спорта. 

Можеше да бъде непроницаем. Можеше да бъде прозорлив и мъдър. Можеше да бъде и двете едновременно. Беше изключително очарователен. Буквално не можеше да предвидиш какво ще направи в следващия момент. 

И именно това е една от най-големите трагедии за всички нас. За тези, които не бяха сред семейството и приятелите му и които скърбят за него отдалеч. Следващата изненада от Коби Брайънт можеше да бъде всякаква. Човек, който предизвикваше аплодисменти и освирквания, който вдъхновяваше хората да преследват мечтите си. 

Забележителна звезда, много по-голям от живота. Любящ и отдаден баща и въпреки това човек, до когото лесно можеше да достигнеш. Това бе Коби. И сега никой не знае накъде да тръгне оттук-нататък.