свързани статии

Тази вечер предстои поредното дерби между Ливърпул и Арсенал, което предизвиква сериозен интерес, тъй като двата тима са единствените с по 2 победи след първите 2 кръга. 

Предстоящият двубой обаче даде повод на „Скай Спортс“ да се върне към един от най-драматичните дни в историята на английския футбол, след като преди 30 години Артилеристите смълчаха „Анфийлд“ с последния удар в мача и взеха титлата. 

Тогава, през 1989-а, в последния мач лондончани изоставаха с 3 точки от Ливърпул и се нуждаеха от победа с 2 гола, за да спечелят трофея. Малко обаче бяха тези, които вярваха, че това е възможно.

Ето какво си спомнят и някои от участниците. 

Майкъл Томас (Арсенал 1984-1991): „Те бяха във форма. Постигаха победи и то не с с по 1:0, а с по 3-4 гола. Всички ги подкрепяха и напрежението бе върху нас“. 

Последните седмици на кампанията бяха помрачени от трагедията на „Хилзбъро“ в резулат на която, мачът е отложен за края на май. Играчите на Арсенал излизат на „Анфийлд“ с букети цветя, които хвърлят сред феновете. 

Джон Олдридж (Ливърпул 1987-1989): „Искахме да направим дубъл и да зарадваме хората. Това бе нещото, към което се стремяхме и то отчаяно“. 

В началото и двата тима действат предпазливо. 

Рей Хаутън (Ливърпул 1987-1992): „Ние очаквахме Арсенал да ни пресира и да ни постави под напрежение, но не бе така. Те явно чакаха да видят какво ще направим ние. 

Джордж Греъм (Мениджър на Арсенал): „Всеки ми казваше, че трябва да атакуваме от първата минута. Аз обаче казах – не, трябва да сме внимателни. Не очаквах обаче, че и Ливърпул ще мисли така. 

Рей Хаутън: „На почивката се чувствахме спокойни. Резултатът бе 0:0. Знаехме, че рано или късно те ще започнат да атакуват, което обаче ще ни даде шанс за контри. 

Джордж Греъм: „Казах, че те ще се притеснят, ако вкараме гол, ще ни натиснат и ще можем да отбележим отново, а след  това да добавим и трети. Всички ме гледаха, сякаш съм луд!“

В началото на второто полувреме Арсенал получава свободен удар. Найджъл Уинтърбърн центрира и Алан Смит с леко докосване с глава реализира за 0:1. Играчите на Ливърпул обаче, не са доволни. 

Рей Хаутън: „Не мислехме, че Алан докосва топката и смятахме, че тя влиза директно във вратата. 

Алан Смит (Арсенал 1987-1995): „Всички смятахме, че голът ще бъде отменен. Когато обаче съдията посочи към центъра си казахме: остава ни още само един гол!

Рей Хаутън: „Това бе важен момент, който промени мача, тъй като в Арсенал повярваха, че са много близо. 

Алан Смит пропуска добро положение стреляйки в Брук Гробелар и минута преди края все още лондончани водят само с 1:0. Секунди преди края Джон Барнс печели топката в половината на Арсенал и тръгва напред. 

Джон Олдридж: „Джон бе на чиста позиция и искаше да изравни. Последното му докосване обаче, прати топката в ръцете на вратаря. 

Веднага стражът на Арсенал Джон Лукич подаде на Лий Диксън. Олдридж е близо, но не се намесва. 

Джон Олдридж: „Мислех да спра топката с ръце. Щях да получа картон, но какво от това? По някаква причина обаче, не го направих. Още съжалявам за това толкова много. 

Диксън пренесе топката напред и намери Алан Смит, който опитва да намери Майкъл Томас. Има рикошет в Стив Никъл и топката се оказва в Смит на чиста позиция пред вратата. Той изчаква и елегантно копва над Гробелар, за да вкара за 2:0 и да донесе първата титла на Арсенал от 1971-а година. 

Майкъл Томас: „Въпросът бе кой ще действа пръв – аз или Брус. За късмет го направи той. Ако не го бе сторил Рей Хаутън щеше да ми отнеме. 

Рей Хаутън: „И до днес съжалявам страшно много за това. Някой ми прати снимка, на която Майкъл е с топка в краката, а аз съм на земята много близо. Трябваше да го съборя. Просто е. 

Джордж Греъм: „Помислих си: О, Боже! Просто не знаех какво да правя. Не бях от хората, които ще тичат наоколо, но това бе най-хубавият момент в кариерата ми. 

Джон Олдридж: „Това бе ужасно усещане. Дейвид О’Лиъри опита да ме вдигне от земята, но не можеше. Чувствах се така, сякаш някой ме е изкормил. Толкова силно искахме да зарадваме феновете си. 

Майкъл Томас: „Бях невероятно горд от този момент и от това, което постигнахме, защото го направих с играчите,  които бях израснал в школата на Арсенал. Единственият човек, с когото не споделих момента бе Дейвид Рокасъл и все още съжалявам много за това, тъй като той почина, но ни липсва страшно много. 

Алан Смит: „Помня как седях в съблекалнята с чаша шампански и някой подхвърли: Момчета, сега спокойно можем да се откажем, тъй като едва ли някога ще изпитаме нещо подобно отново.