Колкото и да ни е неприятно, че типично по български пропуснахме в самия край на квалификациите за световното първенство да постигнем нещо значимо, трябва да признаем, че четвъртото място, което заехме след края на последния мач от нашата група, си е абсолютно заслужено.


Да минем на най-очевидния факт - България не спечели срещу нито един от тимовете, които завършиха пред нея в класирането. Не може реално с една победа от осем мача да имаме каквито и да било претенции. Въпреки това, представянето ни определено е по-добро от това, което очаквахме предварително.

И това не е малко. Но в тези квалификации единственото, с което изпъкнаха играчите, беше себераздаването и в отделни мачове, страхотната тактическа дисциплина, която Любослав Пенев наложи. Например при домакинството срещу Дания, когато играхме почти цял мач в намален състав, както и при гостуването на Чехия.

За нещо друго обаче Любо нямаше какво да направи - нервите на нашите футболисти до голяма степен се оказаха слаби.

Но тук не говорим за тактическа дисциплина, а за неопитността и навиците, които футболистите ни са си изградили в родното първенство.

Явно вече е безнадежден случай да научиш един Светльо Дяков да бъде по-внимателен, когато вече е санкциониран. Но какво да очакваме от играч, който беше изгонен дори в най-важния мач в кариерата си до момента - сблъсъкът за титлата с ЦСКА през 2012 година. Без лоши чувства към Светльо, който наистина е страшно полезен за националния отбор и Лудогорец, но е недопустимо опитен състезател да бъде гонен толкова често.

Николай Бодуров също е неузнаваем откакто се завърна в игра след контузията си. Още през този сезон в "А" група можеше да бъде изгонен поне 2 пъти за същата причина като на мача с Армения, но беше пожален и защитникът явно си е помислил, че номерът ще мине и в Европа. Влизания като това срещу Дания пък Бандаловски правеше колкото да поздрави опонентите си по българските терени. И естествено му се разминаваше.

Главната причина да не се класираме на бараж беше назована от Любо Пенев - несигурността пред гола. Тук вече говорим за класа и майсторство, каквито не притежаваме. Не бих казал, че липсата на централен нападател беше решаваща. Не е нужно да се казваш Ван Нистелрой, за да вкарваш положения като тези на Манолев, Попов и Гъргоров срещу Армения.

Не бих казал и че можем да бъдем кой знае колко претенциозни към съдиите. Просто във всички ситуации, за съжаление, бяха максимално стриктни към нас. Някак си обаче нелепи бяха скандиранията "Мафия, мафия" след изгонването на Занев срещу Чехия. Видиш ли, лошата ФИФА нарочно не допуснала България на баражите за сметка на колосите Румъния и Исландия. Имаше и някои порязвания, но едва ли сме били единственият ощетен отбор сред всички 6 в групата.

Като цяло неопитността на играчите беше решаваща. Неопитност от всяка естество - младост, неопитност като победители, без игрови опит в последните месеци подобно на Манолев, неподготвеност за съдийските реалности в Европа, където няма да те жалят за безумните ти влизания. Както и разбира се - тази неопитност пред гола, което си е и въпрос на класа и хладнокръвие... те обаче се добиват с времето.

Така България остана в четвърта урна и със сигурност жребият за квалификационните групи за Евро 2016 няма да бъде по-лек от миналия. И Чехия, и Дания, и Италия далеч не бяха в най-доброто си състояние през тази кампания, но това не трябва да омаловажава усилията, които вложиха Любо Пенев и компания.

Неопитността в този квалификационен цикъл си каза думата, но нашите момчета научиха доста ценни уроци, които всъщност са си и доста ценен опит... В следващия квалификационен цикъл за Евро 2016 България определено ще изглежда доста по-подготвена.
Костадин Боев, Gol.bg