Колкото и драматичен да изглежда резултата за Манчестър Юнайтед, той почти не показва превъзходството, което Ливърпул имаше на "Олд Трафорд" вчера. Това беше перфектната илюстрация на два отбора, които се движат в различни посоки. Ливърпул играещ с настроение, скорост, вълнуващ и още по-амбициозен под ръководството на Брендън Роджър и Юнайтед - окаян, надут и все по-пропадащ при Дейвид Мойс.

Уейн Руни описа това като "един от най-лошите дни във футболната му кариера", но следобеда може би най-добре бе описан от Стивън Джерард, който заяви, че съжалява как неговия Ливърпул не е нанесъл още по-голяма рана на най-върлия си съперник.

Капитанът на Ливърлу вкара 2 дузпи в доминантното представяне на своя тим, но излезе и призна, че съжалява за пропуснатата трета дузпа, преди Луис Суарес да реализира заслужения трети гол за гостите.

Победата върна Ливърпул на второто място във Висшата лига, само на 4 точки от лидера Челси и с мач по-малко. Така че не е чудно защо Джерард и съотборниците му смятат, че могат да станат шампиони за първи път от 1990.

Това е свидетелство за огромния прогрес, който те правят под ръководството на Роджърс, който в последните 18 месеца трансформира отбора технически, тактически и психически изключително много. А това е в ярък контраст с притеснителния регрес откакто Мойс застана начело на "Олд Трафорд".

В днешни дни не е срамно да бъдеш разкъсан от нападението на Ливърпул. Съдба, която сполетя Тотнъм, Евертън, Арсенал и още други отбори в последните няколко месеца. Но има огромно унижение от слабото представяне, каквото показа Юнайтед у дома за пореден път този сезон. Та те са вкарали само 18 гола на "Олд Трафорд", колкото и последния в класирането Фулъм има у дома!

От отчаянието и тромавостта на Неманя Видич и Фил Джоунс в центъра на защитата, през летаргията на Майкъл Карик и Маруан Фелайни в средата на полузащитата, до пълната липса на взаимодействие между Хуан Мата, Робин ван Перси и Уейн Руни, това беше още едно представяне на Юнайтед, в което нямаше никакъв облик.

Видич беше изгонен за невероятния четвърти път срещу Ливърпул, за шпагат, който доведе до третата дузпа, която Джерард изпусна. Стъридж симулира наистина, но имаше нещо срамно в начина, по който Видич и Джоунс оставаха седнали на земята с отчаяно протегнати крака към Стъридж, Суарес или Стърлинг, които с лекота ги надбягваха.

Този отбор на Ливърпул е всичко, което Юнайтед не е - с въображение, авантюристичен, бърз, енергичен, със самочувствие, което откакто Роджърс дойде се увеличава и вече всички вярват, че те могат от седми миналия сезон, сега да бъдат шампиони. Мениджърът обича да нарича отбора си "арогантен в добрия смисъл". Толкова много пъти този сезон видяхме мърсисайдци в тази светлина.

Още от началото, та чак до края Ливърпул доминираше. Предимството им беше не само в средата на терена. Юнайтед отстъпваше във всяка зона от игрището. В края въпреки провала публиката на "Олд Трафорд" пееше "20 пъти, 20 пъти", визирайки броя на титлите на клуба. Юнайтед наистина изпревари Ливърпул по този показател, но този мач показа, че в момента е далеч зад вечния съперник като игра.

И ако нещата не се променят бързо и драстично, превеса на Червените дяволи в броя на титлите може скоро да изчезне. 

ОЛИВЪР КЕЙ, вестник "Таймс"