Това, че сблъсъкът между Атлетико Мадрид и Челси нямаше да е зрелищен, го знаеха всички, които следят поне малко футбола в Европа. Отборите на Жозе Моуриньо никога не са се славили с офанзивна и експлозивна игра. Здрава защита и пресметливост – това е мотото на Специалния.

Атлетико споделя подобна философия. Диего Симеоне разчита на един изключителен Диего Коща, но в тима няма големи звезди. Дюшекчиите играят като отбор и с това печелят толкова много в последните години.

Но дори и феновете на Челси и Атлетико сигурно са очаквали малко по-интересен мач. Резултатът е важен наистина, но за да се класираш на финала трябва да спечелиш по някакъв начин.

Моуриньо заложи на ултрадефанзивен тим. В него единствено Фернандо Торес трябваше да има нападателни функции. Хлапето, което се завръщаше за първи път на стадиона, който напусна преди 7 години. Това трябваше да е романтично, емоционално завръщане за Торес. Но той едва ли го е почувствал така.

Изоставен съвсем сам в полето на съперника, Торес най-вероятно е изпитвал ужасяваща нужда да се обади на някой приятел, за да не му е самотно. Сигурно нападателя се е чудил след последния сигнал дали овациите от „Висенте Калдерон” са защото хората още го обичат или просто от симпатия за трудната му задача в срещата.

Всички в Атлетико го помнят като голмайстор, невероятен нападател, лидер на отбора. В системата на Моуриньо обаче Торес нямаше задачи да вкарва голове. Дори нямаше задача да стреля. Просто да спира централните защитници на Атлетико.

Целият тим на Челси бе настроен просто да хвърли всичко, за да измъкне 0:0. Със сигурност Моуриньо ще е доволен от ефикасно свършената работа, макар всички гледали мача да негодуват за загубените 90 минути.

Хора като мен сядат пред телевизора с надеждата да се забавляват. Мач от полуфиналите в Шампионската лига трябва да носи изключителна наслада. Вместо това единственото напрежение от тази среща бе, колко контузени и наказани играчи ще има за реванша.

И вината за това е на Челси. И на Моуриньо. Атлетико опита да направи каквото може. Специалния обича да изнася лекции, как съперниците му „паркират автобуса” или „играят футбол от 19 век”. Но няма по-способен треньор, който да убие спектакъла във всеки мач, от португалеца. Моуриньо е способен да измъкне 0:0 дори и в мач срещу сборен отбор на извънземните цивилизации.

Сега всички фенове на футбола се надяват Челси да предложи различен подход в реванша след седмица. В Лондон сините може би няма да излязат със схема 9-1, а и Еден Азар може да се завърне. Но човек може вече да се съмнява дали някой от треньорите ще опита да рискува или Моуриньо и Симеоне ще останат здраво дръпнали ръчната спирачка.

Торес (ако играе той) в реванша ще се нуждае от подкрепа. Защото на „Висенте Калдерон” не видяха играча, който си спомнят. Фернандо докосна топката 15 пъти през първото полувреме. Изпълнението на центъра за второто полувреме позволи на Торес да завърши третия си пас за вечерта, в която той тичаше ли и тичаше в търсене на разиграване, в което да се включи.

На терена бе и Диего Коща, който е определян като „истински нападател” според разбиранията на Моуриньо. Но и той не направи нещо специално. Вярно, че има 34 гола в 39 мача този сезон, което е повече от целия стартов тим на Челси събран заедно. Но Висенте дел Боске на трибуните не видя нещо, от което да се впечатли. Коща бе хванат в менгеме между Тери, Кейхил, Микел и Давид Луис и не можа да направи нищо при неспиращите центрирания.

Коща обаче може да е сигурен, че ще бъде в тима на Испания за световното в Бразилия. Торес едва ли се надява на такова нещо. Дел Боске може и да е фен на Хлапето, но с един гол от януари насам и с конкуренция в лицето на Алваро Негредо, Фернандо Йоренте и дори Давид Вия, шансовете на Торес не са добри.

Фернандо със сигурност се е надявал на по-големи шансове да блесне в първото си завръщане на „Висенте Калдерон”, стадиона където дебютира на 16 г. и стана капитан още на 21. Точно затова той остана последен да напусне терена, след срещата, за да се наслади на овациите. Със сигурност Торес е почувствал носталгия по времената, когато той беше много повече от най-предно позиционирания защитник на своя тим. 

ПЕТЬО ПЕТЕВ, Gol.bg