Какво направи "Камп Ноу", който след като изживя болезненото отпадане от Шампионската лига срещу Атлетико Мадрид, сега видя как същия този тим от омразната столица взе титлата под носа на техния отбор? Трябваше ли да освирка провалилата се Барселона? Да оплюе напускащия Тата Мартино, който се провали, а на всичкото отгоре остави Шави на пейката? 

Трябваше ли да си го изкара на Лео Меси, който подписа нов договор за 20 млн. на година и стана най-скъпоплатения играч, но вместо да реши най-важния мач, той не предложи нищо специално? Не. В края "Камп Ноу" можеше да направи само едно. И го направи - аплодира. 

Аплодира своите уморени герои, които им дадоха една страхотна ера на неизмерими успехи и радости. И които отново опитаха да дадат всичко. Аплодира обаче и победителите, които се бориха като титани, макар ако измерим двата клуба в каквото и да е отношение това си беше битка между Давид и Голиат. Атлетико Мадрид написа историята и влезе пред парадния вход в храма на незабравимите.

Защото Атлетико заслужи този успех. Бореше се и срещу съдбата, която лиши отбора на Чоло Симеоне от двете му най-големи звезди още в началото, когато Диего Коща и Арда Туран напуснаха с контузии. Те плачеха на пейката, защото знаеха, че не могат да помогнат на своя тим в тази най-важна битка за клуба в последните 18 години. Плачеха, защото могат да изпуснат и другата важна битка на финала на Шампионската лига.

Но въпреки това, Атлетико успя. Въпреки малкия бюджет, въпреки липсата на големите звезди на Реал и Барса. Въпреки че не разполага с най-скъпоплатените играчи. Въпреки че не разполага с играчи струващи 100 млн. евро. 

Барселона поведе с гол на Санчес, което допълнително нарани Атлетико. Изглеждаше, че Дюшекчиите отново ще се провалят в най-важния момент. 

Но мадридчани показаха, че те не са отбор, който зависи от един играч. Или от двама. Те са Отбор, с главно О. Защото всеки знае какво трябва да върши и как да го направи. Нищо, че не получава милиони. Това се видя най-добре в края на мача, когато Неймар, влязъл като резерва се отправи към вратата със скоростта на нов скутер.

Коке, който през целия мач не спря да тича и да се раздава, трябваше да го спре, но без да го фаулира. Но Коке не успя. Просто нямаше сили да го настигне. Но отнякъде изникна Габи, който също бе изразходвал много от силите си. Но той се протегна и успя. удряйки топката достатъчно, за да спре Неймар.

След това Габи вдигна ръка и показа с пръсти "ОК" на Коке. Знак, който означаваше "Аз съм тук, заради теб". Това е философията на Атлетико. Затова отбора печели. Защото всеки е готов да се жертва за другия. За Дюшекчиите най-много отговарят думите на Ал Пачино от легендарния филм на "Всяка една неделя". "Погледнете човека до себе си. Погледнете го в очите. Ще видите очите на човек, който ще се бори заедно с вас. Ще видите очите на човек, който ще се пожертва за отбора, защото знае, че когато се наложи, вие ще направите същото за него".

Титлата спечелена от Атлетико Мадрид е постигната по този начин, по който Габи помогна на Коке. Просто всеки помагаше на другите. И така Дюшекчиитте компенсираха разликата в класите. С раздаване и дисциплина. 

Самият Чоло Симеоне е цитирал думите на Ал Пачино от "Всяка една неделя", още докато беше в Естудиантес. Но едвали тази реч описва по-добре някой друг мач отколкото този сблъсък на "Камп Ноу".

Барселона имаше своят шанс да спечели лигата. В моментите, в които Атлетико беше паднал духом, след като загуби двамата си най-важни играчи и изостана в резултата. Ако Барса беше вкарала втори гол, това щеше да е краят за мадридчани. Но каталунците отново не показаха обичайната си игра. И Атлетико се съвзе, дойде почивката и Симеоне е могъл да каже:

"Сега сме в ада, господа. Повярвайте ми. И можем да останем там и да се оставим да ни бият или може с бой да си пробием път към слънцето. Можем да се измъкнем от ада, сантиметър по сантиметър".

И Атлетико се пребори. Вкара изравнителния гол и издържа до края. Точно с това заслужи своите аплодисменти. Точно затова "Камп Ноу" стана на крака и аплодира. Защото Атлетико заслужи своя звезден миг. С много борба и раздаване. Точно така се създават легендите.

ПЕТЬО ПЕТЕВ