30-годишният скиор Феликс Нойройтер е една от звездите на световното в Бивър Крийк. Преди старта на шампионата германецът даде интересно интервю за в. "Билд".

- Г-н Нойройтер, прекарвате доста време в къщата на дядо ви в Гармиш. Как се чувствате, когато сте в тази планинска вила?

- Страхотно! Баща ми е роден на това място. Дядо ми Готфрид е намерил убежище тук след войната и го е превърнал в дом. Много голяма част от детството ми мина в Гармиш. Научих много, много неща, за което си мечтае всяко едно дете.

- Ските едно от тях ли са?
- Не, но баща ми ме направи християнин, показа ми как се кара кола, мотоциклет. Научих се да използвам брадва и верижен трион. Нямахме телевизор и за това по цял ден се катерехме по дърветата като маймуни. Всеки път, когато се върна, отново се влюбвам в това място.

- Сам ли ходите?
- Не съвсем. Не обичам да няма никой около мен. Най-често взимам кучето ми Бъди и гаджето ми Мири (б.а. биатлонистката Мириам Гьоснер).

- И двамата обаче ще пропуснат световното първенство в САЩ...
- Тя има състезание. Случва се. Ще го гледат по лаптопа с Бъди.

-А той разпознава ли ви?
- Когато чуе гласа ми, започва да маха с опашка

- Хората се интересуват много от вас. Вие сте буквално една от най-големите звезди на това световно. Харесва ли ви да сте в светлината на прожекторите?
- Разбира се, много искам да съм център на внимание, но само на пистата. Обожавам да карам пред 50 000 души. Но да ходя по червени килими и подобни глупости? Това определено не е моят свят.

- Вие сте роден комик. Вашите статуси във Фейсбук са култови. Един път дори сам си взехте интервю, защото репортерът беше закъснял...
- Много атлети играят роли пред камерите, за да се харесат. Аз не съм такъв. Аз съм това, което съм. Устата ми не спира. Не планирам това, което кажа, да е смешно, така се получава. Обичам животът ми да е разнообразен, да ме забавлява. Но не се притеснявайте, не съм само по смешките. Например, има хора, които много са ме разочаровали, с тях не съм си говорил от 13 години. Понякога съм доста злопаметен.

- Какво ви дразни?
- Ако някой си хвърли торбичката от Макдоналдс на улицата. Тогава аз отивам при него и започвам да му говоря на висок глас, после му показвам и кошчето. Ненавиждам неуважението към природата.

- Вече сте на 30 години. Намерихте ли своя път в живота?
- Може да се каже. Имал съм доста проблеми. Контузии, слаба форма. Но едно нещо научих през това време - всяка грешка се прави веднъж

- Превъзмогнахте ли олимпиадата в Сочи? Тогава инцидент по пътя към Русия вероятно ви лиши от медал.

- Беше ужасно. Но го преглътнах. Инцидентът, негативните мисли вече са минало. Но най-голямото разочарование дойде на световното първенство през 2011 г. у дома в Гармиш. Това беше брутално, яростно, много разочароващо. Не показах възможностите си, нямах сила и не можах да стигна до медал. Тогава си обещах никога повече такова нещо да не ми се случва.

- Бъдещето ви зависи ли от представянето на световното?
- Не, когато дойде времето, ще спра да се състезавам. Но в момента имам огромно желание да карам ски.

- Кога едно световно първенство е добро?
- Подобен турнир винаги е луд. Но след като само първите места са важни, нищо друго не е от значение. Трябва да рискуваш всичко. И ще го направя. След като свърши световното и не се питаш: "Можеше ли да рискувам още, можеше ли да направя това или онова", значи първенството влиза в графата "добри".

- Пречи ли ви известността? Искате ли по-лек живот?
- Никога! Ако срещна деца и ми поискат автограф, ще загърбя всичко останало. Пътуванията, напрежението, стреса, забравям го. Миналата седмица се запознах с едно момче. Неговото име е Филип и той има болест на мускулите. Беше много щастлив и ми каза, че никога няма да забрави този момент. Тогава защо аз да се оплаквам от моя живот? Обичам го и съм благодарен, че го имам.

- Често имате контузии. Помисляли ли сте някога, че тялото ви не иска да кара ски?
- Не, никога! Разбира се, това постоянно създава проблеми. Понякога дори смятам, че трябва да бъда по-нежен към тялото си. Но аз се нуждая от ските, адреналина, скоростта.

- Бихте ли се подложили на пластична операция?
- Не. Никога не бих легнал под ножа за подобно нещо. Не разбирам хората, които го правят. Носът ми е малко по-широк, отколкото трябва но това си е моя грижа.

- За какво мечтаете? Къща, деца, ваканции?
- Да, разбира се, че мечтая за такива неща. Но това може да почака. Аз съм професионален атлет, не се застоявам много вкъщи. След като приключа със ските, ще видим.

- Обичате шегите, но някои хора ги наричат просташки...
- Аз съм всичко друго, но не и простак. Обичам да давам. Често пъти плащам цялата сметка, когато излизаме с приятели на вечеря. Смятам, че е ужасно, когато двама души излязат и си делят парите. Не се получава. Дори някой път, когато съм си забравил парите, аз тайно взимам от чантата на Мири и после ги връщам обратно. Никога не позволявам жена да ми плати сметката.

Превод: Вестник "Стандарт"