В наши дни понятие като клубна вярност отдавна е изметено с голямата метла на милионите, които се печелят във футбола.

Има една по-особена порода футболисти, за които следващият договор в кариерата не е единствената цел, до която се домогват.

Все още се раждат великани, които казват „не“ на комерсиалното. И за които фланелката, с която са излезли за пръв път на голямата сцена, е свещена.

Привържениците на футбола са морално задължени да се наслаждават на всяка тяхна минута на зеления терен. Дори и защото може да са последните мохикани от един изчезващ вид на футболни динозаври, отхвърлен от времето, порядките и жестоката реалност. Те обаче са още тук и заслужават нашите горещи аплаузи!


1. Франческо Тоти е човекът, който олицетворява всичките възможни добродетели на футболната игра. Това прекрасно 38-годишно момче показа на целия свят, че има неща далеч по-важни от парите и славата. Показа, че сърцето му не може да продължи да бие, ако не е част от „Рома” и не носи керемидената фланелка. Дебютира в Серия А през далечната 1992 г. и до ден днешен е „вълк”. Със 750 мача и вкарани 300 гола само и единствено за „Рома”. Обяснимо защо го наричат Принца на Рим.

2. Звучи като научна фантастика, но Рожерио Сени е роден на 22 януари 1973 г. И невероятното е, че все още е титулярният страж на бразилския „Сао Пауло”. В тази му роля е наш добър познайник от далечната 1990 г. Великият вратар твърдо влиза в графата феномени със своите над 1100 мача за гранда от най-големия мегаполис в Южна Америка. И да не забравим, голяма част от славата си натрупа с отбелязани 130 гола от дузпи. Не бе достатъчно добър за „селесао” - само 17 мача.

3. В московския ЦСКА изключително много се разчита на доказаните ветерани. Най-обичаният от публиката на отбора е Василий Березуцкий. Заедно с брат си близнак Алексей те са неизменна част от московските армейци през последните 14 г. Треньорите не могат да си представят защитата без неговото сигурно присъствие. Неизменен титуляр в „сборная” с 88 мача и 4 гола. Василий Березуцкий е от онази рядка порода централни бранители, за които няма значение каква е схемата на игра.

4. 706 мача и 183 гола, това успя да сътвори вече легендарният Стивън Джерард за своите 18 сезона като ключова фигура на „червените” от „Анфийлд”. Заради цялата си вярност и отсъствието на каквото и да е било сребролюбие днес „Коп-а” го боготвори. Стиви Джи се превърна в еталон на футболист, за който изконните ценности на играта са над материалното. Не само на феновете на „Ливърпул”, а и на всеки истински привърженик на играта Джерард ужасно много ще липсва.

5. На 11 г. влиза в „Ла масия”, на 17 г. играе за „Барселона Б”, на 18 г. дебютира в първия тим на „блаугранас”. От далечната 1998 г. е неизменна част от символа на Каталуния. Името му е Шави Ернандес и вече е легенда. Над 800 мача във всички турнири за „Барса”, неизменен капитан през последните години на тима. Виртуозът, който наложи тики-така като най-модерния стил в съвременния футбол. Към това световна и две европейски титли с Испания в своите 133 мача с „Ла фурия Роха”.

6. Себастиан Кел няма честта да бъде юноша на „Борусия” Дортмунд, но със своите 15 сезона с „жълтата” фланелка успя да си спечели обичта на феновете от „Сигнал Идуна Парк”. При това титулярното място след идването на Юрген Клоп въобще не му бе гарантирано. А след като не е постоянно на терена, нямаше как да запази и капитанската лента. 35-годишният Кел доказа, че не е примадона и използва всеки свой шанс. Включително и във вторник, когато двамата с Клоп победиха „Байерн”.

7. Кариерата на 34-годишния Лиън Озмън е символ само на едно нещо - абсолютна и безусловна вярност към „карамелите” от „Гудисън Парк”. От 1997 г. невзрачният, но много работлив полузащитник започва всеки сезон под №21 с привилегията да бъде втори капитан на тима. Това са близо 350 мача достойна служба на един отбор, който не постигна почти нищо запомнящо се през всичките 18 години, в които Осмън е в клуба. Но има нещо по-важно от успехите и то се нарича обич.

8. Синият еквивалент на Стиви Джи се нарича Джей Ти. Джон Тери е дете на Лондон и на „сините” от „Челси” . На 34 години все още има много футбол в краката му, макар и зад гърба му да са повече от 700 мача, всичките без 6 за тима от „Стамфорд Бридж”. Шестте са за „Нотингам” в краткия период на преотстъпване през 2000 г. За разлика от Стиви Джи, Джей Ти е мразен от цяла Англия, защото така и не успя да покрие стандартите, които правят от обикновените футболисти бъдещи легенди.

9. 19 сезона и над 500 мача - на толкова се изчислява клубната вярност на Оливие Дешах, който е неизменна част от „Андерлехт” от 1997 г., след като на 17 г. бе привлечен в юношеската академия на клуба. Храбрият 34-годишен защитник записа седем титли на Белгия, една купа и половин дузина участия в груповата фаза на Шампионска лига. Играта му бе оценена и от националните селекционери, които му дадоха 20 пъти да носи фланелката на „червените дяволи”.

10. Със своята 25 години вярна служба на „мадридистката кауза” Икер Касияс вече е жив светец. Така и го наричат - Санти Касияс. 34-годишният страж и символ на „Реал” Мадрид има 720 мача с бялата фланелка и 161 за „Ла фурия Роха”. Титуляр е от далечната 1999 г. На 9 г. започва в академията на „Реал”, преминава през всички формации. От 10 години е капитан на отбора и човекът, който еднолично се разпорежда в съблекалнята. Единственият, с когото Жозе Мауриньо не успя да се пребори.

Материал на "Труд"