Вечерта на 30 май се превърна в поредната черна дата за Левски. Не просто загубихме купата, но и малкото ни останало достойнство.
Кризата в отбора е ясна - пари няма, а голяма част от футболистите нямат качествата да носят синята фланелка. Но има една дори по-ужасна криза, а тя е тази по трибуните. Това, което видях вчера за пореден път, ме отврати и отблъсна.

"Дойдох, видях, победих", е казал Юлий Цезар след пореден свой подвиз. Перифразирайки думите на великия пълководец, за част от феновете на Левски девизът трябва да е: "Дрогирах се, напих, разруших". Не е нормално на футболен мач, на който присъстват невръстни деца, да се пуши трева и да се шмърка от всички страни. То дори цигарите са забранени на стадиона, но все пак българите сме свикнали да НЕ спазваме ограничения, така че ароматите на трева се смесват с тютюневите изпарения. Пък на децата - майната им! Да не ги били водили родителите.

Провалили сме се в пореден мач? Нека си го изкараме на седалките! Те са виновни за всичко - за слабата ни игра, за липсата на мъжество, за съдията с различна сексуална ориентация, за факта, че чупещите ги са полуграмотни и абсолютно деградирали хора. Животинското и просташкото дотолкова е превзело синята агитка, че сцени, в които няколко (уж) левскари си разменят юмруци по време на мач, са нещо нормално.

Любимият син цвят все повече отстъпва по знамената, изместван от черно с черепи и кости, показвайки всъщност колко траурно е всичко в Левски. Идиотски скандирания като: "Селяни, умрете" поглъщат велики рефрени като: "Въздушната шир на небето е синя". Нима нямаме песни, с които поколения левскари са израснали? Напротив, имаме, просто сред хората с празни глава и поглед е модерно да се желае смърт и омразата към другите да е над любовта към отбора.

Същите хора с празни глава и поглед, които събличат треньори и трошат седалки, обвиняват истинските левскари, че бягат от стадиона. Знаете ли защо го правят? Защото никой 40-годишен човек, израснал в сектор "Б" и видял велики победи на Левски, няма да доведе 10-годишния си син там. За да не се налага да го изнася панически от стадиона, защото се задушава от десетките димки и смес от тютюн и марихуана. Или просто защото не иска детето му да вижда как алкохолизирани и дрогирани типове блъскат и рушат в сатанинско опиянение.

Не, никой нормален привърженик не би желал детето му да асоциира отбора, носещ името на Апостола, с тях. Никой нормален привърженик не би желал неговото синьо поколение един ден да стане част от тях.
Впрочем, дали знаят тези, които трошат седалки и се бият в татуираните гърди, че са левскари, кой ще плаща зулумите им? Да, ще ги плаща НАШИЯТ КЛУБ, ще ги плаща ЛЕВСКИ, въпреки че в момента пари НЯМА и дори лицензът ни висеше на косъм.

За финал ще кажа само, че е жалко за хилядите нормални хора, пропътували различни разстояния, за да подкрепят Левски. За белокосата старица със синя фланелка, която сподели, че от 55 години ходи по мачове на любимия си Левски. Отборът ни е преживял много трудности и репресии през годините. Опитвали са да ни смачкат и сломят по всякакъв начин, но Левски е оцелявал, окриляван от безкрайна синя любов. Всеки вражески удар по Левски е сплотявал и засилвал синята обич. Но няма по-лош и опасен враг от този, който е в дома ти.

Автор: Мария Христова