Днес големият Цветан Йончев навършва 60 години. Да! Той е голям. Не на ръст – висок е метър и седемдесет, но е голям с това, което е направил като футболист. Неслучайно врачанският суперталант е забелязан още в ученическите си години. През май 1974 г. Цецо е твърд титуляр в селекцията на Цветан Илчев по време на финалите на европейското първенство за юноши в Швеция. Там Йончев играе във всичките пет мача без смяна и става автор на два гола, а България побеждава последователно Люксембург, Дания, Уелс, Шотландия и Югославия и печели европейската титла.

Следват силни изяви в първия отбор на ръководения от Илия Панев тим на Ботев Враца, който тогава е фактор в елита и съвсем естествено големите столични отбори следят с повишено внимание младото крило. Това важи в най-голяма степен за ЦСКА, защото треньорът Манол Манолов – Симолията се готви за пореден път да осъществи подмладяване на състава на червените. През пролетта на 1975 г., в края на първенството, армейците гостуват във Враца в мач, който може да ги направи шампиони, а Симолията трябва „да си отваря очите на четири“, тъй като вниманието му е разделено между двубоя на ЦСКА с Ботев, гостуването на Левски в Благоевград и представянето на Йончев, който е една от най-важните трансферни цели на червените. В крайна сметка мачът във Враца завършва 1:1, но сините също грешат срещу Пирин, а играта на Йончев прави силно впечатление на наставника на червените.

Резултатът от всичко това е, че и титлата, и младото крило отиват на „Народна армия“, но в ЦСКА Цецо неочаквано започва със загуба от родния Ботев Враца. Това става в първия кръг на сезон 1975/76 г., когато червените губят от врачани в София с 2:3. Изобщо първите години на Йончев при армейците са колебливи. От една страна, всички виждат неговия изключителен талант – бързина, финт, дрибъл и удар с двата крака, устойчивост при рязка смяна на посоката, чудесно центриране...

Понякога той играе много силно, но в отделни мачове младият футболист се изключва от играта така, сякаш мислите му са извън стадиона. Случва се някои от по-опитните в състава като Денев и Цоньо Василев да му правят остри забележки. Разбира се, и Манолов, и Серги Йоцов (с него Цецо печели първата си титла през 1976 г.), и Никола Ковачев, които се сменят като старши треньори на ЦСКА в следващите години, проявяват търпение към младия талант, защото виждат неговите качества и разбират, че единственият му проблем е по-бавната адаптация. Затова въпреки колебанията Цецо играе редовно и в първите три години записва 84 мача и 13 гола за червените.

Постепенно Йончев свиква с обстановката на „Народна армия“, а сред титулярите започват все по-често да се появяват и други млади футболисти като неговите съотборници от юношеския национален отбор Иван Методиев и Спас Джевизов, с когото оформят страховит тандем, като Пламен Марков, с когото идват заедно на „Армията“, като по-младия Георги Димитров... Така с течение на времето Цецо придобива още едно качество – приема каузата на ЦСКА като своя. Дори започва да посещава редовно, намиращата се на „Графа“ сладкарница „Преспа“, която е превърната от нейния управител Спиро Симеонов в истински фенклуб на армейците. Там той се запознава със своята бъдеща съпруга. В сладкарница „Преспа“ Цецо за пръв път чува това, което днес пее агитката: 

„Цецо Йончев по крилото, стрелна се и на таблото името му заблестя втори гол за ЦСКА...“

Става дума за част от стихотворение, написано от автора на тази статия по повод на победата на ЦСКА срещу Левски на 3 декември 1978 г. Тогава Цецо вече е един от любимците на сектор „Г“ и затова след като много стихове от тази поема стават част от репертоара на армейската агитка, вече повече от 35 години феновете възпяват легендарното крило по време на всеки мач на ЦСКА. Разбира се, Цецо е заслужил статута си на червена легенда най-вече със страхотните си изяви в международните мачове на най-титулувания български клуб.

Армейският марш към най-значимата серия от български клубни евроуспехи започва с назначаването на Аспарух Никодимов за старши треньор на ЦСКА през пролетта на 1979 г., но Паро иска и Йончев, както и всеки друг футболист на червените, да показва във всеки мач, че заслужава мястото си на титуляр. Затова след едно слабо представяне срещу Хебър Пазарджик за купата през февруари 1980 г. Цецо сяда на пейката и в началото на пролетния дял на шампионата е заменен в основния състав от Марио Вълков. Но когато се връща сред титулярите, Цецо е неудържим. Става автор на победния гол във Враца, с който ЦСКА си осигурява титлата кръг преди края.

И така през лятото Никодимов започва да готви своя тим за битка с еврошампиона Нотингам Форест. В София армейците надиграват категорично своя именит съперник, а британците имат едно-единствено положение – в 50-ата минута, когато удрят греда. За голямото надмощие на ЦСКА важен принос има Йончев, който често кара английския национал Вив Андерсън да се чуди къде е топката. Резултатът дълго се задържа 0:0 главно благодарение на блестящата игра на вратаря на Нотингам Питър Шилтън. Все пак в 70-а минута и Шилтън капитулира. Тогава Цецо прави добавка след удар на Джевизов и това е първият гол от неговата серия от попадения срещу най-големите вратари в Европа по онова време.

В „списъка на Йончев“ влизат още вратарите на Ливърпул – Рей Клемънс, на Реал Сосиедад – Луис Арконада, на Германия – Тони Шумахер... Само за две години ЦСКА елиминира два еврошампиона – Нотингам и Ливърпул, първенеца на Испания – Реал Сосиедад, шампиона на Франция Монако... Червените стигат до шесто място във вечната ранглиста на най-авторитетния клубен турнир – този на шампионите, а след тях са величия като Барса и Манчестър Юнайтед. Разбира се, огромен принос за тези постижения има Цецо Йончев, който става най-резултатният български футболист в европейския турнир на шампионите с актив от 10 попадения.

След международните мачове на ЦСКА Цецо често получава комплименти от европейските спортни медии. Най-много са те след неговия хеттрик срещу полския първенец Шомбиерки, когато „Пшегльонд спортови“ го нарича „безупречен“, и след двата му гола срещу суперсилата Байерн Мюнхен при 4:3, когато „Билд“ го определя като „отличен“. Разбира се, това не е случайно и не се дължи само на неговите спортно-технически качества. В тези мачове Цецо се раздава напълно – срещу баските от Сосиедад в последната минута той плонжира рисковано и отбелязва победния гол, но получава тежък комоциум, след който отсъства от терените в продължение на няколко месеца. 

Разбира се, Йончев играе силно не само в международните мачове на ЦСКА. Три дена преди четвъртфиналния двубой с Ливърпул през март 1982 г. червените се изправят срещу Левски в една от най-важните срещи от вътрешното първенство. Победата е задължителна за този, който иска да спечели титлата, но още по-важно е да се запазят сили за голямата битка с еврошампиона. Армейците побеждават, но и запазват силите си, защото мачът е решен с два гола на Йончев още през първото полувреме.

Странно е, че въпреки впечатляващите му изяви срещу силни съперници от чужбина Цецо има само 23 мача за националния отбор. Може би това е така, защото някои наставници на представителния ни тим не оценяват, че една от най-важните причини за успехите на червените е разбирателството в тандема Джевизов – Йончев, който става толкова по-силен, колкото по-голямо е тяхното приятелство в живота. Затова Спас казва: „Понякога дори не ми се играеше за националния отбор толкова много, защото когато аз и Цецо Йончев бяхме най-добрият тандем в България, никога не ни повикаха да играем заедно. Когато викаха него, не ме канеха мен и обратно.“ 

Кариерата на легендарното крило в ЦСКА започва заради желанието на Манол Манолов - Симолията да подмладява състава на червените през 1975 г. и завършва пак заради подмладяване – това, което Симолията прави през 1984 г., като освобождава и Спас Джевизов, и Цецо Йончев. Тогава е и краят на впечатляващите му изяви по футболните терени, въпреки че продължава да играе до 1988 г. в Славия и Лудогорец. По-късно Цецо става треньор и печели титлата като помощник на Никодимов през 1992 г. и купата, като старши треньор през 1993 г. Сега живее и работи в САЩ, където е почетен председател на фенклуба на ЦСКА в Чикаго.

Честит 60-годишен юбилей, Цецо! Благодарим ти за това, че с играта си написа някои от най-славните страници в историята на българското участие в евротурнирите. Да си жив и здрав още много години!

Валентин ВАСИЛЕВ, "Тема спорт"