Арсен Венгер беше весел и леко нетърпелив. Нулевото равенство с Хъл Сити, което беше приключило преди минути, вече беше далечен спомен. Той прекъсна по-рано задължителната пресконференция с обяснението, че има много спешна среща с телевизора: на повече от 3000 км оттам, в Гран Канария, Барселона се готвеше да започне мача си срещу Лас Палмас. И така, отново сме тук във вторник вечер на "Емирейтс": още един пъзел в синьо-червени райета, още една глава от драмата, която е причинила толкова много удоволствие и болка през годините. "Възхищаваш се, разбира се", каза той, след като видя как Барселона разкъса неговия отбор през 2010. "Но също така се и притесняваш."

Барселона предизвиква силни и сложни емоции във Венгер. Неговото уважение към техния успех и футболна култура са дълбоки и осезаеми. Отново възхвалите му за Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар бяха искрени и топли. Но белезите са също толкова дълбоки. Барселона е карала сърцето на Венгер да кърви, както малко други отбори. 

Всичко започна през декември 1993 г., когато неговият брилянтен Монако беше раздробен на "Ноу Камп" от Михаел Лаудруп, Христо Стоичков и Чики Бегиристайн, и докато актьорите се смениха, сюжетът се запази. Луис Енрике и Луиш Фиго през 1999 г.; Роналдиньо и Самюел Ето'о през 2006 г.; Златан Ибрахимович през 2010 г.; Меси през 2010 и отново през 2011 г. Сега заплахата е утроена: Меси, Луис Суарес и Неймар, атакуващ рояк, който само няколко защитници могат да удържат, ако въобще има такива.

И отново, Венгер не можа да устои и изрази възхищението си от дузпата, която Меси подаде на Суарес през миналия уикенд. "На френски го наричаме съучастие - обясни той. - Освен индивидуалните качества, които и тримата имат, те се разбират прекрасно, което много трудно се намира. Много са сплотени. Когато видиш играч като Меси, вместо да отбележи 300-ния си гол, да подава топката на Суарес, въпреки че самият той е имал възможност да отбележи - ето това означава много. Другарство. Мисля, че Суарес даде това на тима. Той го направи в Ливърпул, направи го и играейки заедно с Кавани и Форлан (за Уругвай). Той е от хората, които успяват да създадат този дух."

Нормално е да се чудим как щяха да се развият нещата, ако Венгер бе успял да доведе Суарес в Арсенал през лятото на 2013 г. Дали и той е обмислял какво би било? "Преди, да - каза той. - Но сега, не."
Много треньори се притесняват да възхвалят по този начин противниците си преди голям мач. Но не и Венгер. Той е треньор, да, но също така и познавач, ценител. Някой отбеляза чувството за искрено забавление, което внасят на терена Меси, Неймар и Суарес. "Но да играеш футбол, наистина е забавление - не го забравяйте", отговори Венгер. 

Разбира се, хваленето на нападателите на Барселона е едно, а опазването им - съвсем друго нещо. Точно затова нулевото равенство с Хъл не ни подсказа абсолютно нищо в тази насока. Защото срещу Барселона се очертава напълно различен мач, в който владеенето на топката на Арсенал от 69% ще бъде обърнато срещу тях.

Венгер показа по-рано през сезона срещу Байерн Мюнхен, че е готов да се окопае дълбоко срещу по-силни противници, и може отново да прибегне до подхода на изчакването. "Вярвам, че по някое време от мача ще ни се наложи да действаме прибрано заради начина, по който те играят - каза той. - В тези големи мачове, когато сме домакини на първата среща, не можем да бъдем глупави. Много често печелим като гост и допускаме голове у дома. Трябва да намерим добрия баланс."

Което е радикална промяна за играчи, свикнали да притежават топката, а не да тичат след нея. Но както каза Венгер: "Трябва да свикнем!" Беше невъзможно да се игнорира бодростта в гласа му. Това са мачовете, които обича; това са нощите, за които живее. Кой знае още колко такива ще има по пътя си? И така, още веднъж към видеозалата и тренировъчните игрища. Още веднъж възхищението от безпокойството. Още един напън с всички сили да бъде излекувано едно сърце, което е намушквано стотици пъти, но все още отказва да се пречупи. 

"Дейли Телеграф", превод "7 дни спорт"