Това е моят ЦСКА! Онзи отпреди 1989 година, заради който отидох на "Армията". Това гласеше всеки втори статус във Фейсбук след историческия (колкото и клиширано, толкова и вярно) реванш с Берое, спечелен с 2:0. Разбира се, привилегията да го напишат имаха феновете, попрехвърлили 40 години. Никой не може да отнеме емоциите, чувствата, страстите на младежите в сектор "Г". Но те не бяха гледали истинския ЦСКА. Само бяха слушали за него. До сряда вечер.
 
На "Армията", а и в живота, за да се оправят нещата, трябва да се развалят напълно преди това. Така стана през 1985 година, когато Партията разформирова ЦСКА Септемврийско знаме до Средец. А Димитър Пенев беше прокуден в Красна поляна с едно бюро и няколко голобради момчета. Немотията роди последния велик армейски тим на Стоичков, Пенев, Костадинов. Разбира се, после генералите върнаха благосклонността си към футболното отроче, а с това в Борисовата градина дойдоха качествени футболисти от провинцията. Но маята беше цеденевистка.

Няма как полуфиналите на онзи отбор да бъдат сравнявани с този срещу Берое за купата. Нито Маламов е Стоичков, нито Демона е Емо Костадинов. Но тръпката беше същата. Хората се прегръщаха, все едно са победели Рода или Панатинайкос, а не отбора от Стара Загора, унижаван с какви ли не резултати в миналото. Фенът не може да бъде обвиняван. Той има безупречен нюх за истинското. А този ЦСКА е неподправен. Само българи, сред които куп собствени юноши, доказани цесекари в треньорския щаб. С бай Добри Домакина, доктор Павел Филипов, Сашо Манов в музея и Димитър Пенев в ложата. И публика, която доскоро се роеше на фракции и фракциийки, ясно обединена зад тима. Без Джонговци, Тангарини, Мангарини и другите обидни недоразумения, докарали клуба до практически фалит. Чужденецът, особено този роден извън Балканите, няма как да усети емоцията, минала като ток през 18 000 сърца. Вярно, в съвременния свят не може без легионери, но не и в количеството, което съсипа ЦСКА през годините. И не само ЦСКА. Съсипа футбола ни, за да напълни джобовете на неколцина комисионери. Дори Лудогорец спечели първата си титла с 80% българи в състава си, за да отпадне от Милсами само с 3 наши момчета на терена.

Тази политика на комисионерство не само изхвърли ЦСКА във "В" група. Не само потроши пари, колкото за нов стадион от най-висока категория. По-лошо, сезон след сезон тя изтръгна и последното зрънце идентичност на "червените". Е, оздравяването е направено. Това на терена. ЦСКА се върна. Онзи, истинският. Чрез турнира за купата, където финалистът стартира срещу София 2010, продължи със Сарая, Септември, Ихтиман, Нефтохимик, Спартак Плевен, Созопол, Берое. Забележете, последните 4 професионални отбора бяха прегазени с обща голова разлика 12:1. А единственият труден съперник се оказа бившият събрат Септември на Ники Митов-Жадното, пречупен 1:0 в 95-ата минута от Преслав Йорданов!

И тук ще вмъкнем още веднъж: за какво му е на ЦСКА някаква висша лига! Дори да има магически начин, по който това може да се случи. Нямаме работа там, бяха категорични същите тези запалянковци с побеляващи коси, празнуващи в сряда вечер. Абсолютно точна преценка.

Пътят на ЦСКА е по стълбата на нормалността която води към оздравяване и "Б" група. Първо, нова подмяна на армейските ценности с хибриди, преливания и подобни схеми е крайно неприемлива. Второ, ЦСКА не бърза за никъде след 26 години съсипия. За още един сезон клубът ще може да започне базата, да поразчисти бакиите във финансите, да стегне школата. И трето, клубът няма право на трансфери следващите лято и зима. Това ще е отборът и през новия сезон. Плюс няколко юноши. Което е напълно достатъчно за "Б" група. А публиката си иска тези момчета. Христо Янев, вероятно и началството, успяха да дадат смисъл на понятието "армейци". В сряда вечер на стадиона имаше 14 войници. Никакъв гел на терена, никакви обици извън него. С къси коси, без изпилени вежди и дразнещи татуси. Здравата ръка си личи. Така трябва да бъде, когато ЦСКА иска да бъде ЦСКА. 

И всичко това трябва да оцелее след 25 май, когато с купа или без, "червена" България ще се събуди отново с махмурлук. Въпросът е да се намери човекът, който да продължи напред. Няма значение името му. Стига да има топките и армейски дух да го направи.

Ивайло Йолчев, "7 дни спорт"