Люпко Петрович, може да е на 1300 години, а не на 69, но това не му пречи най-накрая да започне да говори на български, най-малкото от уважение към хората, които му дават заплатата и към държавата, в която си изкарва хляба. Това, че е носител на КЕШ не му дава право да неглижира този проблем. Гуардиола от ниво нула за едно лято научи немски език и то в САЩ. Толкова по този въпрос.

Люпко Петрович може да е на 1300 години, обаче човека е мъдър и това не може да му се отрече. А Левски имаше нужда точно от такъв тип наставник. Може да е за 2 месеца, може да е за половин година, но Петрович е наясно с тази перспектива.

Може да са му казали, че го викат докато Мъри се навие да се върне, но той няма да издаде „тайната“. В Ловеч той се връщаше когато трябваше да се гаси пожар или просто да се извади отбора от летаргията. В каква степен Люпко е изпълнявал поставените му цели, е отделен въпрос, но истината е, че той не е мрънкал за това, че в клуба има или няма пари, или пък има или няма качествени футболисти.

По време на пресконференцията онзи ден на „Герена“ веднага се усети разликата. Веднага замириса на друг манталитет, веднага се усети другото, мащабното мислене. Петрович още на третото изречение започна да говори за първото място и за купата, въпреки ясната представа, че реалностите в българския футбол и финансово и организационно са в полза на Лудогорец.

А вече и на завръщащият се ЦСКА. Вие представяте ли си как Стойчо Стоев щеше да реагира на новините на нови попълнения в Разград? А на това, което се случва на „Армията“? Бившият вече треньор веднага щеше да си сложи две оправдания в джоба и цяла година да ги вади. Ама вижте нашата каса, ама вижте тяхната. Ама вижте нашата съблекалня, ама вижте тяхната. 

А ние всички много добре знаем с какви футболисти разполага Лудогорец и какви заплати получават те и нямаше нужда веднъж месечно Стойчо Стоев да ни го припомня. Люпко Петрович може да гони 70-те, обаче има и друго предимство, освен мъдростта и мащабното мислене.

Сърбинът умее да води важни мачове в правилната посока и примерът не е само лекцията срещу Левски за купата в Ловеч, нито пък прекъснатия мач на „Герена“, когато Литекс водеше с един гол при двама човека по-малко на терена. Ето това не умееше Стойчо Стоев.

Желю Станков, "Тема Спорт"