свързани статии

„Заедно можем всичко“ – този надпис точно от една година с огромни букви обхваща сектор "Б" на стадион „Георги Аспарухов“. Намира се в най-горната част на южната трибуна – точно зад гърба на онези момчета и момичета от сектора, които многократно са доказвали предаността и любовта си към Левски.

Може би трябва по-често да се поглежда към него. Да се чете и да се знае, че привържениците на Левски, откакто са го създали като клуб, така и до ден днешен, остават най-ценният му капитал. Левски е велик заради своите фенове! През последните години клубът не може да се похвали с резултати нито във вътрешните турнири, нито в европейските. Но в Европа продължава да се чува и говори за Левски покрай неговите фенове. Неведнъж други отбори, фенове, журналисти са сваляли шапка на "синята" хореография, на "синята" подкрепа, на "синята" любов. Като онзи 15 февруари 2015 г., когато левскари спасиха баскетболния си клуб, а Сърбия ги даде за пример със статия „Урок по любов“. 

Миналия четвъртък Левски счупи рекорд по посещаемост на гостуваща агитка на стадион „Людски врът“ в Марибор с над 1000 "сини" запалянковци. Местните там истински се радваха на българската група и не спираха да повтарят, че такава агитка не са виждали. А са минавали отбори като Глазгоу Рейнджърс, Челси, Динамо Загреб, Панатинайкос, Селтик, Севиля, Лацио, Аякс, Динамо Киев и др.

Тези комплименти "сините" фенове получиха в часовете преди срещата. А след това? Колко хора очакваха, че след тригодишно отсъствие от евротурнирите в първия си мач навън Левски ще получи такава подкрепа от първата до последната минута, без агитката да си поеме дъх. И че феновете ще направят така, че футболистите на Люпко Петрович да се чувстват като домакини?! От ръководството на Левски се отблагодариха, като съвсем на място казаха, че това бе не 12-ият, а първият играч. 

Въпросът тук е: може ли Левски да разчита на своята публика? Необходимо е феновете да проумеят, че дават един много специален импулс на отбора със своята подкрепа. Когато се обединят, не просто са способни, а винаги създават изключително магична атмосфера на „Георги Аспарухов“. А и на гостуващите арени. От своя страна ръководството на Левски не трябва да забравя, че без "сините" привърженици стойността на управляваното от тях дружество доближава нула. Когато се работи в Левски, трябва да се прави с ясната мисъл за кого се прави.

Факт е, че посещаемостта на Герена е на приливи и отливи. Може дълго да се обсъжда тук защо и какви са причините. Виждала съм и съм чувала много левскари да се заричат, че кракът им няма да стъпи на стадиона повече. И не за дълго. Левскарите са жадни за футбол, жадни за емоции, жадни за битки… Но по-важното е, че сърце не им дава да оставят тази своя страст. Един от "сините" призиви е „Без битка няма победа“. Добре е левскарите, а и не само, да проумеят нещо – ако искаш промяна, трябва да я потърсиш сам. Ако не направиш крачка, винаги ще стоиш на едно място. За да се вдигне Левски като отбор и клуб, няма как да се случи това без онези левскари и тяхната гореща подкрепа от трибуните. А и когато се налага - да бъдат коректив.

Феновете, които пътуваха до Марибор, и дългите опашки за билети за реванша са ясен знак, че българският запалянко има нужда да подкрепя своя отбор. Но той трябва да го прави и в добро, и в лошо. Защото: „след дъжд винаги изгрява слънце. И когато слънцето един ден отново изгрее, най-доволни ще бъдете вие – мокрите, които не изоставихте любовта на живота си сама в бурята.“

Десислава Джерманска,
Bulgaria ON AIR