Франческо Тоти е един от малкото футболисти, които през цялата си кариера са играли само и единствено в един клуб – „Рома“. От 1989 до 1992 г. е част от школата на „вълците“, а след това, вече 25 сезона с настоящия, играе за първия отбор. Носи капитанската лента от 1998 г. Тоти е вторият най-добър голмайстор в Серия А с 250 гола. Носител е на „Златна обувка“ (2007 г.), световен шампион (2006 г.), европейски вицешампион (2000 г.), шампион на Италия (2001 г.), печели Купата на Италия (2007 и 2008 г.) носител на Суперкупата (2001 и 2007 г.), футболист на годината в Италия – пет пъти, а към днешна дата държи рекордите за мачове и голове за „Рома“ във всички турнири с общо 761 срещи и 306 попадения.

Като 9-годишен Франческо Тоти е пред подпис с вечния враг „Лацио“. Майка му Фиорела посреща гостите и като чува предложението на пратениците на „римските орли“, отговаря: „Не, не и не! Ние сме от порядъчно семейство и не сме фенове на вашия отбор.“

Четири години по-късно ситуацията се повтаря, но този път пред прага на дома на Тоти стоят хора от „Милан“ и освен бляскаво бъдеще за талантливото 13-годишно момче предлагат и много пари на семейството.

„Като хлапе в Рим имаш само два избора – или си червен, или син – признава Тоти. – „Рома“ или „Лацио“. Заради това мама отказа и на „Милан“. За съжаление не познавам дядо си, защото почина, когато бях съвсем малък. Но той ми остави голям дар. Той е бил огромен тифоз на „Рома“, предал е тази любов на баща ми, а той я даде на брат ми и мен. Нашата любов към „Рома“ е продължение на тяхната. „Милан“ можеше да ни направи богати в онзи ден, но мама ми даде урок. Когато я попитах защо им отказа, тя отговори: „Домът е най-важното нещо в живота ти!“

И само седмица след предложението на „Милан“ идва чаканото от „Рома“. Тоти приема… Малко след това получава и първият си прякор – Голямото бебе. Причината – Франческо е пухкавичък и си угажда, а и гледа с лакоми очи храната като дете. Именно с първия му прякор се свързва и радостта му при вкарването на гол. До ден-днешен Тоти смуче палеца си, когато отбележи. Истината обаче е друга.

„Всеки гол посвещавам на моето семейство“, казва Тоти.

Феновете на „Рома“ са на мнение, че това е начинът на италианеца да покаже, че вкарването на попадения за него е като детска игра.

Но да се върнем отново назад във времето. На 16 години Тоти дебютира за първия тим на „Рома“. Вуядин Бошков, треньор на „вълците“, го взима в групата за домакинството на „Бреша“. Тоти влиза в игра, след като сменя Руджеро Рицители, тогава звезда на „Рома“ и национал на Италия. Датата е 28 март 1993 г. Тоти още носи същия екип. Разликата от тогава и сега е, че днес много стени на домовете в италианския град са изрисувани с неговия лик. Феновете кръщават децата си на него, а голяма част от шаловете на привържениците са с различни послания от всяка страна. От едната пише „Рома“, от другата „Ние сме, Тоти“.

През 2004 г. за последен път футболни ръководители почукват на вратата на къщата, в която живее Тоти. Този път не са от „Лацио“ или „Милан“, за него идва „Реал“ (Мадрид).

„Това беше единственият отбор, за който бих играл освен „Рома“ – признава Тоти. – Какво им казах ли? С тях можех да спечеля Шампионската лига и „Златната топка“. Въпреки това направих така, както би постъпила мама. Казах им, че домът е повече от всичко и струва повече от парите, които могат да ми предложат.“

С „Рома“ Тоти се превръща и в нещо като музей, в който има какви ли не отличия. Шампионски титли, трофеи, купи, голмайсторски призове, но и награда за 1000 паса с пета в Серия А. Също така Тоти е носител на два ордена за заслуги към италианската република. Единият е пета степен – рицар, другият четвърта степен – офицер. Най-голямото признание обаче си остава обичта на феновете и прозвището, което му дават те – Принца на Рим. Той се роди на днешната дата преди 40 години и стана част от кралското семейство на футбола. Затова целият футболен свят днес покланя глава. За 40 години Франческо Тоти!

Филип Зуберски, "Труд"