“Левски” е първи, а “Герена” пустее. Празните трибуни на стадион “Георги Аспарухов” се превърнаха в тема №1 за всички левскари - и за малцината, които ходят на мач, и за имащите редица причини или по-важни ангажименти, които предпочитат да дават акъл в социалните мрежи.

Редуват се абсолютно адекватни причини с емоционални изблици. Но фактът е безспорен - “синя” България боледува от епидемия след треската, прехваната от въздуха над пустия стадион. Едни твърдят, че липсата на трофей от 2009 година и рецидивно слабата игра тотално са обезверили хората.

Други контрират, че през 2010 г., дори и със слаб отбор, на мачовете в Лига Европа стадионът е бил пълен, както и срещу “Марибор” в началото на този сезон, а също и срещу “Лудогорец”, но само срещу “Лудогорец”. И се преминава към темата, че хората искат зрелище за парите, които плащат.

А самите пари както винаги са друга болна тема. На някои билети от по 10-15 лева за обикновен шампионатен мач им идват в повече. Самоиронията понякога стига дотам, че левскари си изготвят дълги списъци с вероятни причини, поради които приятелите им няма да идат на следващия мач.

И въпросните приятели подхващат своя негативен футболен вот, избирайки своя довод. А докато запалянковците са заети с това, стадионът е обречен да пустее. В този стил изляха болката си и от националния фенклуб на привържениците на “Левски”.

“Тъжно, мрачно, тихо. Мястото, което бе и трябва да бъде туптящото сърце на стадион “Георги Аспарухов”, е притихнало. Спряло е. Няма глас. Няма дъх. Няма сила. Няма живот. Сектор “Б” е празен. Празни са и другите стълбове на “синята” публика. Хора няма и в модерната трибуна на Сектор “А” и в раждалия винаги хора с позиция сектор “В”. Няма ги.

От няколко мача насам прогресията е убийствена. Срещу “Черно море” на “Герена” нямаше и 1000 души. Левскарите ги няма. Оправданията са налице. Повтарящи се до нескончаемост. Или пък нови, но винаги подготвени дни преди мача. Всеки се е запасил със своето “Аз няма да дойда, защото...”.

Ако някой изпитва затруднения за следващия мач, може да намери хиляди шаблони в интернет. Нека отвори, която и да е тема, свързана с “Левски”. Там творят хиляди. Хиляди “загрижени” за съдбата на любимия тим. Хиляди левскари. Всички знаят как ще се оправи клубът, кой трябва да е треньор и собственик и кой трябва да играе.

Или по-точно кой не трябва. А “нетрябването” е издигнато в култ и преминава в “не трябва” да се ходи на мач. Защо? Защото на виртуалния фен не му харесва играта, не му харесват футболистите, не му харесва собственикът, не му харесва че няма козирка, не му харесва, че “Герена” е далеч, а денят е работен, не му харесва БФС, не му харесва че след 17 ч се стъмва, а може и да е студено.

Въобще вече не му харесва да е фен на стадиона. Защото е фен онлайн. Да, обаче такова животно няма. Привърженикът е там, на стадиона. В студ, пек, дъжд и мрак. В хубави и най-вече в тежки мигове.” Това написаха от националния фенклуб на “Левски”. А в следващ пасаж от текста добавиха: “Това, което може да убие бавно, но сигурно “Левски”, не е управленски хаос, липса на трофеи, козирка или слаби резултати. “Левски” може да умре само ако загуби своите привърженици.”

Само с чакане да се появи от нищото онзи силен отбор, който да запали отново феновете, явно няма да стане. Своето мнение изказа и доскорошният шеф на тръст “Синя България” Васил Колев. “Това, че стадионът е празен, а “Левски” е първи, предизвиква два подхода. Първият е да намерим причина и виновник, с което обичайно смятаме, че сме си свършили работата, и да оставим нещата да се решат от само себе си.

Даже има три популярни версии за причини и виновници: 1. Причина е конфликтът София Запад - Южна Дивизия (съответно заемаме и страна по симпатии). 2. Виновни са софиянци, на които “Левски” е под носа и не ходят на мач. 3. Виновен е фейсбук, защото е по-голямо развлечение от футбола на живо. Вторият начин е да намерим причини и виновници и да се опитаме да поправим нещата.

Причините да няма хора или хората да са отблъснати са точно две и са генерални. И двете причини са напълно преодолими, но трябват много усилия, много разбиране, много образоване на неразбиращите, много повтаряне и много толерантност и търпение. 1. Левскари обвиняват други левскари за бедите. 2. Клубът не показва интерес да привлече левскарите на стадиона”, обобщи инициаторът за създаването на “Синя България”.

Материал на "24 часа"