Хубаво е новото директорско тяло на Левски в един момент все пак да разбере, че клубът не е 18 футболисти, от които 11 излизат на терена и после допълнително в игра влизат евентуално още трима. Когато при всяка смяна на властта се говори за преструктуриране, това не означава поразместване на мебелите в канцелариите. Именно по това време на годината щеше да си проличи, ако на „Герена“ има някакво движение относно маркетинга на клуба.

Обикновеният запалянко в момента има чувството, че в това отношение няма никакво развитие, освен че магазинът за фен артикули е нов, а както каза при откриването му Иво Тонев, става дума за нещо от най-високите европейски стандарти. Е, не на нас тия де, и ние сме ходили на мачове в чужбина и имаме представа какво значи висок стандарт. Но да сте чули за Коледна серия артикули? А случайно да ви заливат промоции за някакви сувенири, за дрехи, за подаръчни комплекти?

Само когато календарите излязоха от печат, медиите публикуваха кратка информация, че има два вида на еди-какви си цени. Добре де, не са еди-какви си цените - 2 и 7 лева. А тези цифри напомнят на един исторически резултат. Но вместо само с тези две цифрички 2 и 7 да се направи подобаваща кампания, в резултат на която целият тираж на календарите да бъде изчерпан преди празниците, на „Герена“ вероятно ще отчетат отчайващи продажби. Да бяха само календарите, с мед да ги намажеш сините директори.

По европейските стандарти футболисти и легенди на Левски трябваше да обикалят училища, базари и търговски центрове, за да промотират стоки и подаръци. Нищо подобно! Ще кажат, че тепърва предстои да се развие маркетингов отдел и цялостна политика в този аспект. Е, добре де, както се пуска обява за търсене на началник склад, така и се обявява конкурс за маркетинг и реклама. На предпоследното Общо събрание Иво Тонев съобщи, че предоставя това звено на Иван и Андрей.

Но към момента се знае само, че двамата продуценти от „Междинна станция“ имат да получават пари от клуба. А и по нищо не личи, че те все още се занимават с маркетинга, защото са свежи и креативни пичове, но и бизнесмени и щеше да си личи, ако все още имат нещо общо, освен че са нещо като кредитори на новия магазин. Но поне във Фейсбук трябваше да ни заливат с предколедни клипчета и оферти, да ни предизвикат да купим подаръци с емблемата на отбора независимо дали ще е от магазина в новия сектор А, или онлайн.

Особено това важи за електронния магазин – там, където са високите европейски стандарти - купуват се подаръци за близки и роднини предимно през Интернет. А в Левски сигурно се надяват хората от провинцията да поръчат на свои хора в София. Човек има чувство, че в Левски нещо не си дават зор - дали е поради липса на пари, или поради липса на идеи, или нещо друго, не е ясно. Закостенели мозъци или незаинтересованост? Спас Русев казва – не бързаме, лека-полека всичко ще подредим. Хехе, добре, вярваме. Всъщност Левски е клубът, който никога за нищо не бърза.

Спортно-техническият отдел не бърза да направи отбор. Може би защото директорът Станислав Ангелов отчита представянето на тима като страхотно. Маркетинг отделът не бърза, защото освен тези празници ще има и други. Финансовият отдел не бърза с козирката, защото и „Камп Ноу“ не е покрит. Не бързаме и с музея, който отдавна трябваше да бъде открит и сега, когато преди Коледа отиват хора в магазина за подаръци, да разгледат и витрините с купи и артефакти от историята на Левски. И изобщо, нека не бързаме, защото хубавите неща стават бавно. Е, да де, ама чак пък толкова бавно ли?

Желю Станков, "Тема спорт"