Треска за Гришо

Галерия

10 | 27

Триумфът на Гришо на Sofia Open

Григор Димитров дойде, видя и победи. Направи го убедително, красиво, професионално. Достави няколко часа радост и направи хората щастливи. Отговори по най-достойния начин на привилегията да бъде световна знаменитост в един от най-гледаните спортове.
 
Победата и триумфът щяха да бъдат неизмеримо по-бледи, ако не беше Негово величество българският спортен фен. Зрителят, готов да плати, за да получи ексклузивните права върху една неповторима и незабравима емоция. Случилото се в последните 4 дни доказа непоколебимата правота на тезата, че ако има достойно спортно зрелище, ще се намерят и многобройни негови почитатели. И съществуването на голяма спортна зала ще е от огромно значение. Виждате ли какво се случва, откакто я построиха на четвъртия километър от центъра на София. Качествен волейбол - пълна, наелектризирана зала. Голям боксов мач, в смисъл между тежки хора, и пак пълна зала с еуфорична публика. Световна купа по художествена гимнастика - с всяка изминала година все по-пълна зала, проблемът е, че феновете са само жени. Сега тенис турнир с участието на единствената световна звезда от България - и абсолютен фурор.
 
Това го пиша за всички, които сипят упреци към Негово величество зрителя, който не обичал спорта и не ходил на състезания. Има ли добро състезание, ще има зрител. Но трябва да има продукт и със сигурност ще има кой да го купи. И ще се получи естественият процес, както е по белия свят. Качество на добра цена. И не ти се налага да пълзиш пред висшето партийно и държавно ръководство да ти праща спонсори. Хубавото нещо всеки ще иска да го спонсорира, без да му се нарежда отгоре!
 

Акцентът пада върху публиката и поради нейното поведение по време на мачовете на Григор. Преди години бих бил силно възмутен от липсата на добър вкус. Тенисът е с подчертано аристократичен тон и Бай Ганьо няма място на трибуните, както между впрочем е бил чуждо тяло и в операта. Да се винят хората, че два-три пъти извикали не навреме, не е съвсем правилно. Има си и съответното обяснение. Григор е желан масово. А няма как при масова аудитория да не падне нивото на възприятие. На трибуните има ценители разбирани, които знаят всичко за играта, не заради друго, а защото два пъти в седмицата я играят. При 12 хиляди човека обаче има и такива, които са на изцяло патриотично-емоционална вълна, форхенд, бекхенд, удар по правата са им малко мътна материя. За тях е важно Гришо да вдигне ръце победоносно, а когато не вървят нещата, да го подкрепят с мощни скандирания. Няколкото гафа са пренебрежимо незначителни, за да се хвърли и най-малката сянка. При нас в България има масова спортна публика, не е като в държавите, където има специфична заради самия спорт. При нас, ако имаме толкова елитен състезател, дори в снукъра, ще бъде създадено неудобство за съперника. Защото в масовото съзнание подкрепата на своя играч върви ръка за ръка с преченето на другия. За съжаление всички лоши навици идват от футбола. Там обаче мащабите са различни и нивото на дрескода е свалено от самото му създаване.
 
Мантрата след турнира е елитен състезател. Треската за Гришо показва недвусмислено, че на България са необходими поне една дузина конвертируеми спортисти, за да стане спортна нация. Като Григор Димитров, който във всяка точка на света ще е номер едно, ако в състезанието не участват Джокович, Мъри, Надал и Федерер. Някой от тези четиримата дори в София щеше да остави Григор в своята сянка. Но те са само четирима, а на спортната арена има място за повече. И важното е, че всичките са поне с 4-5 години по-възрастни от българската звезда. 
 

Бъдещето все още е пред Димитров. И от началото на годината той сам си го гради. Две победи в по-малки турнири, страхотно участие на Аустрейлиън Оупън, сега идват американските пролетни шоута, след това Ролан Гарос и Уимбълдън. Вече спокойно може да се очаква големият миг - било то на Индиън Уелс, Маями или в Шлема. На турнира в София Димитров изпълни задачата, спечели и вдигна купата. Не игра най-фамозния си тенис, но направи достатъчно, за да грабне трофея. И отново демонстрира промяната. Спечели важните точки, атракцията бе подчинена на прагматизма. Във всеки един мач това биеше на очи. А във финала показателно бе, че взе и двата cema с пробив в последното подаване на противника. Това е доказателство за манталитет на победител.
 
Последен щрих към голямото спортно събитие на годината. Миналия февруари Григор отказа да играе в София и баровците, които след края на турнира го целуваха и прегръщаха сега, тогава бяха крайно недоволни. Организираха патриотично аутодафе само защото егото им бе накърнено, а може би и се изпариха калкулирани лични постъпления. Тогава прочетох силно патриотарски слова на тема как Димитров бил длъжен да се отзове, когато и където го повикат. Защото бил българин, в него са били инвестирани пари. Истината, е че тогава Григор бе в низходяща, а сега във възходяща форма. И бе въпрос на интелигентност сам да избере момента, или по-ясно казано, когато е готов да спечели турнира в София. Написах нещо за каменната ера и ми е много интересно как същите от каменната ера сега възхваляват Гришо само защото този път им излезе сметката. Е, това е върховният български патриотизъм - интересът клати феса. А всъщност всичките успехи на Григор се случиха именно защото напусна тази среда завинаги. И в неделя вечер се върна за малко, само за да приеме с усмивка овациите. Но след благодарностите и сълзите на радост пак ще се върне в другия свят. Този, който го направи Григор Димитров. И от български пак ще мине на английски с калифорнийски акцент. А ако случайно догодина не се върне да защити титлата, пак ще го запратят в каменната ера. Не се съмнявайте в това!
 
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"