свързани статии

Говорят, че Алегри е добър треньор. Не вярвайте, това не е вярно. Алегри е отличен треньор. Един от най-добрите на планетата. Убеден съм, че много хора не вярват в това. Но хората говорят твърде много. Малцина вярват, че Алегри ще си тръгне от Ювентус. Аз съм от тях. Просто това винаги се случва.

Тогава изведнъж се осъзнаваме, започваме да пишем умни текстове, изразяваме дълбоки мисли – правим всичко, което се нарича интелигентност. Да го направим и сега. Не раздаваме брошури, нека да направим анализ за Алегри и Юве.

Изглежда, че треньорът ще напусне клуба заради разногласия с ръководството. Изглежда, че има разминавания относно... трансферната политика. Започна да проблясва, нали? Сериозни медии на Апенините пишат, че Алегри напуска след края на сезона. В крайна сметка трансферната политика ще е причината за неразбирателството.

Налице е добре известно психологическо понятие – майчин инстинкт. Алегри е като млада майка в Юве. Не, той не трябва да учи играчите във Виново на всичко. Но дойде в клуба, поставен пред същата психологическа парадигма. През всичките му 3 години в Юве трябва да се справя с криза. Трансферна криза.

Разбира се, още никой не ни вярва, виждайки Игуаин, Дибала, Пянич, Куадрадо. Но не те определят как да играе отборът. Алегри при "бианконерите" стана друг треньор. Преди това беше тактик, който не признаваше нищо друго, освен ромб. Позицията без трекуартист за него е като нож без дръжка.

Предшественикът му Конте не използваше такъв тип футболист. Антонио не се нуждаеше от артисти. Но Юве на Алегри се нуждаеше и дойде Роберто Перейра. И невероятното се случи. "Бианконерите" играха финал в Шампионска лига с трекуартист Перейра. После кажете, че не съществуват чудеса...

Лятото на 2015 г. Алегри все още иска атакуващ халф, но вече и реджиста, който да смени Пирло. Цял август се говореше за Дракслер, Ериксен, но до Торино стигна Ернанес. Мина още една година, през която носталгичното напускане на Погба ставаше все по-ясно. Уж внезапно той поиска да се върне в Манчестър Юнайтед и вместо него, Алегри получи извинителна картичка от Китай.

Погба беше важна част от схемата на Юве. Той игра между линиите, беше полезен в дефанзивен и офанзивен план. Трудно е да се опише какво означаваше загубата му за Алегри. Но треньорът е архитект. Не позволи на кризата да го натисне и зад всяко едно от решенията му се крие логична основа. За да не усети загубата на Погба, коренно промени тактиката. Това отне шест месеца.

При напускането на Конте ни казаха: различия в трансферната политика и целите. Това не беше всичко. На него не му харесваше комуникацията в клуба, отношението. Антонио считаше, че пробив в Европа е невъзможна задача. Алегри се съгласи да направи чудо. И успя. Юве се завърна сред най-титулуваните клубове. Без трекуартист.

Но той вече е изморен. Изморен от футбол, за който все не достигат ресурси. Мисля, че това се нарича синдром на прегаряне. Кое е по-добре – уморен Алегри или някой си там... като Пауло Соуса примерно? Алегри няма да си отиде, ако спечели Шампионска лига, няма да им повод. Но на треньор, който прави невъзможното, всичко му е позволено.