свързани статии

Тази вечер Монако и Ювентус излизат в първи 1/2-финален мач помежду си от Шампионска лига. През годините много футболисти са преминавали от единия в другия отбор. Прави впечатление обаче, че "бианконерите" редовно се подсилват с млади играчи на монегаските, които впоследствие превръщат в звезди. Нещо като Арсенал и Барселона, с разликата, че на "Камп Ноу" в повечето случаи взимат техни юноши, които са станали готов продукт в Северен Лондон.

Французите:

Материалът няма откъде другаде да започне, освен от Давид Трезеге. Ако си централен нападател и си играл в Ювентус, но не си италианец, значи наистина би трябвало да си специален талант. Французинът изкара много години в Торино и влезе в историята на клуба като най-резултатният чужденец със своите 171 гола. Преди да акостира в Торино, Трезегол беше впечатляващ и в Монте Карло, където отбеляза 61 попадения в 111 срещи и спечели Лига 1 и Суперкупата на страната.

Тиери Анри. Това е една от най-ярките фигури в световния футбол за края на миналия век и началото на този. След четири сезона в Монако с 22 гола, през 1999 г. преминава в Ювентус. Там обаче изиграва едва 19 мача, после отива в Арсенал, където се превръща в звезда.

Лилиан Тюрам започва професионалната си кариера на стадион "Луи II" през 1991 г. После преминава в Парма, откъдето Ювентус го купува, за да намери един от най-стабилните си защитници през последните години. Четири титли, 204 мача с "черно-белия" екип и един незабравим финал в Шампионска лига с Милан, загубен след дузпи.

Патрис Евра е последният представител, който е играл за двата отбора. Той има 1/2-финали в Шампионска лига както с Монако, така и с Ювентус. През 2014 г. Евра премина при "старата госпожа" като свободен агент от Манчестър Юнайтед, за да спечели всички възможни трофеи на Апенините. Жалкото обаче е, че Евра е футболистът с най-много изгубени финали в Шампионска лига – 4 от 5, а в момента играе за Олимпик Марсилия. В периода от 2004 до 2006 г. Оливие Капо изигра общо 51 срещи за Монако и Юве, но от обещаващ талант, така и не успя да пробие.

Италианците:

Сигурно много от вас не помнят Марко Ди Вайо, освен ако не сте върли фенове на Серия "А". Той беше една от най-големите надежди на Апенините, но така и не се наложи в Юве. После пое към Испания, където игра за Валенсия, а през 2005 г. се присъедини към Монако. Контузиите и жестоката конкуренция не позволиха на Ди Вайо да стане звезда.

Кристиан Виери има по един сезон в Ювентус и Монако, като играе на "Луи II" десетина години след краткия си, но ползотворен престой в Торино. Той има 14 гола за "старата госпожа", с което помогна за титлата, Интерконтиненталната купа и Суперкупата на Европа.

Морган Де Санктис понастоящем е резерва на титуляра Даниел Субашич. През 1997 г. той се присъединява към Ювентус от Пескара, където за два сезона има четири мача.

Чужденците:

Името на Владимир Югович трябва незабавно да дойде на ум, когато мислим за Ювентус и Шампионска лига. Сърбинът вкара решаващата дузпа на финала срещу Аякс през 1996 г., когато "старата госпожа" прегърна Ушатата за втори път в историята си. От 2001 до 2003 г. той играе за Монако, където към личната си колекция прибавя Купата на Лигата.

Подобно на Югович, плеймейкърът Руи Барош се радваше на много по-голям успех в Торино, отколкото в Монте Карло. Той има 16 гола в 74 мача в Серия "А", Купата на Италия и Купата на УЕФА в периода между 1988 и 1990. С Монако пък печели Купата на Франция.

Списъкът завършва с аржентинеца Серхио Алмирон. Ювентус го даде под наем на Монако през втората половина на сезон 2007/08, като той изигра общо 23 мача за двата отбора.