свързани статии

Едва ли ще се намери фен на Интер и Милан, който би погледнал със задоволство на последните години в италианския футбол. Тоталната доминация на Ювентус и добрите преставания от Рома и Наполи, означаваха битка за последния влак към Европа за миланските гранда. Двата отбора разделящи помежду си 10 купи от Шампионска Лига, и спечелили по 18 титли в Серия А всеки, стигнаха до там, че да броят място в Лига Европа като успех. Това бе реалността за Интер през миналия сезон, а за Милан през настоящия.

Е, за радост на техните фенове, тези унизителни резултати изглежда са на път да приключат. Докато много отбори изтръпват щом чуят за китайските богаташи завладели футбола през последните няколко години, то за двата тима от столицата на модата, те носят предимно радост, гарнирана с финансова мощ. В Интер революцията „Китай“ започна през лятото на 2016, когато отборът се превърна в първият италиански тим с китайска собственост. По-малко от година след „нерадзурите“, от Милан поеха по същия път, а 31-годишното „владичество“ на Силвио Берлускони намери своя край. 

Разбира се, с големите пари идват и големите трансфери. При Милан в световните медии вече се говори, че Обамеянг и Мората са договорени за следващия сезон. При втория се споменава цена от порядъка на 60 милиона евро. Това би счупило досегашния рекорд за най-скъп играч закупен от „росонерите“ с близо двадесет милиона. През 2001 година, през едни луди за италианския футбол години на трансферния пазар, Руи Коща акостира в Милано от състава на Фиорентина срещу рекордните 42 милиона евро.

За отбелязване е, че новите собствените на най-титулувания италиански отбор в Европа, също обмислят и преместване на нов стадион. Както е известно, в момента  Интер и Милан делят „Сан Сиро“, като и двата отбора плащат солиден наем на градския съвет в Милано. Потенциалното преместване на собствено съоръжение ще доведе пресен поток от средства за отбора от продажба на билети, реклама, и наименованието на арената. Това би била сериозна стъпка по пътя към финансовото стабилизиране на тима.

За съседите от Интер ситуацията изглежда леко по-тежка. Да, Лига Европа трудно може да се сравнява с турнира на шампионите, но все пак гарантира европейски битки, а през новият сезон Интер ще бранят честа единствено на домашния фронт. Това неимоверно прави привличането на големи имена по-трудно, а и нещо повече, възможността играчи да си тръгнат в търсене на европейска слава става по-голям. И докато в Милан говорят за привличането на играчи от Реал Мадрид и Борусия Дортмунд, то при „черно-сините“ най-сериозен шум за момента се вдига около потенциалната продажба на Иван Перишич в Манчестър Юнайтед.  

Това не бива напълно да обезкуражава феновете на отбора, като все пак имена като Хамес Родригес и Костас Манолас биват сериозно свързвани с трансфер при итеристите. Нещо повече, бившата звезда на тима Сандро Мацола наскоро заяви, че Интер притежава финансовата мощ да привлече дори Лео Меси в състава си благодарение на китайските милиардери. Не трябва и да се забравя, че в тима вече бяха купени две звезди през миналото лято – Габриел Барбоза „Габигол“ и Жоао Марио, като за правата на двамата футболисти бяха платени над 70 милиона евро. Показателно за стремежа на собствениците да поставят основата на един голям отбор, конкурентен и срещу на най-големите от Стария континент.

С финансова мощ в управата на двата тима, позволяваща им да поглеждат към всяка трансферна цел с неимоверна увереност, изглежда така сякаш за Юветус седмото поредно Скудето може да се окаже далеч по-трудна задача от предхождащите шест. С все повече примери в Европа на новобогаташки отбори превърнали се във футболни фактори, старите пушки от Милано изглеждат като предизвестени за успехи през идните години, и възвръщане на славата за един от най-големите футболни градове в света.

Мартин Кадиев, Gol.bg