Левски играе като типичен средняк

Мачът Левски - Лудогорец бе голяма изненада още преди първия съдийски сигнал. След победата над ЦСКА за купата преди няколко дни, се очакваше синята публика да се активизира. И то без допълнителни напомняния и приканвания. Почти сигурното класиране на финал трябваше да поразмърда телевизионните зрители и да ги превърне в запалянковци на трибуните. Събота вечерта времето беше перфектно за футбол, уикендът бе обичаен като продължителност, а не съчетан с други празници, че да има много пътуващи, началният час също бе близо до идеалния избор.

Нищо подобно! Мачът с Лудогорец събра не повече от 4 хиляди зрители и поне в началото обстановката на "Герена" не се различаваше от тази, каквато е на мач с Верея или Славия. Е, ясно, че на терена има разлика. В първите минути Лудогорец изпусна да дръпне поне с два гола, като всичките случаи бяха след удари с глава. Което потвърждава тезата, че не е от съществено значение колко са ти високи футболистите.

Гостите нямаха снажен играч напред, а централните защитници на Левски Ойолфсон и Яблонски са с по една глава по-високи от Кешеру, Мисиджан и Марселиньо. Въпросът не е в ръста, а във футболния интелект, и това важи не само за конкретното сравнение между нападението на Лудогорец и защитата на Левски. Сините пак си стартираха мача в свой стил. Те стигнаха до аутлинията на съперника чак в 16-ата минута, 12 минути по-късно на вратаря на Лудогорец му се наложи да хване топката за първи път, а в 35-ата минута се случи и първото леко напреженийце пред Ренан.

Че този мач няма достатъчна доза заряд, си личеше в много големи периоди от мача. Лудогорец имаше срещу себе си разгадан отбор. Сякаш хората от Разград само гледаха сеира на сините, тактическата им им безидейност не бе нещо ново, те се държаха като хора, на които победата им е даденост и са се разкарали ненужно до София да си я вземат. Спорно е дали лудогорци играха с повече от 60 процента от възможностите си, а и действаха със завидна лекота, въпреки че пренебрежителното им отношение на моменти бе използвано от домакините.

В някои периоди сините се вдигаха на мускули, някакви импулси ги тикаха напред, но липсата на отработени варианти и стил бе по вкуса на гостите, които бяха и с постройка от трима централни защитници. Но както вече отбелязахме, лесно се променя схемата с футболисти, които притежават спортен интелект и треньор, който е наясно с материята. Въпросът като цяло бе дали Левски може да докара нещата до 0:0. Иначе бе ясно, че винаги ще има оплаквания от съдийството когато насреща е Лудогорец.

Светослав Дяков трябваше да види първия си жълт картон в 15-ата минута, а втория в 40-та. Но това не бе за първи път, няма и да е да последен. То не бяха фаулове и фаулчета, то те бяха реплики към съдията при много от отсъжданията. Само за оспорване на съдийско решение, Дяков заслужаваше 3-4 картона. Кои обаче му ги дават на международни мачове, както с Лудогорец, така и с националния отбор. И още - Марселиньо не видя жълт картон за симулация за дузпа. И още, и още.

Е, отсъдената дузпа за Лудогорец бе категорична игра с ръка на Вутов. Но такива ситуации имаха и срещу други отбори, без съдийска свирка обаче. Така е - когато е Лудогорец, правилата се спазват стриктно. Любопитното е, че същият съдия Никола Попов призна гола с ръка на Яблонски срещу Септември. А дали щеше да е същото, ако Яблонски в събота бе вкарал с ръка на Лудогорец? Единственият гол в мача може са бъде обсъждан от две страни.

Божидар Митрев направи максималното, което би направил почти всеки вратар на негово място. Той бе позициониран добре, отскочи максимално, изпъна ръка максимално нагоре, но топката мина на сантиметри от пръстите му и точно тогава започна да слиза надолу. А защо Вутов не си стоеше на втората греда? И той донякъде е оправдан. Траекторията на топката наистина не предполагаше след като е минала на метър навътре в терена, да се върне към голлинията.

А ето и другата страна - Кешеру затова не слиза под 60 хиляди евро на месец. Играчи от такъв финансов калибор могат да правят такива трудно обясними изпълнения. Шутът му бе като на електронна игра. Румънецът сякаш направляваше топката с джойстик. Това бе хем падащ лист, но с много фалц и много сила. Сигурно този гол ще се окаже шампионски. А Левски в крайна сметка си изигра мача като истински подгласник.

Явно това примирение не в отбора, а в клуба като цяло - неводещата роля, е причина за малкото брой зрители в събота вечер на "Герена". Наистина хората се питаха - абе, защо сме толкова малко. Твърде вероятно е докато Левски не сглоби добър отбор, който всяка година до последно да е в борбата за титлата, обстановката да е такава. А сега сините са на четвърто място, с четири поредни загуби, на 25 точки зад първия, на 19 зад втория и са вкарали с 10 гола по-малко от петия Ботев.

Материал на Желю Станков, "Тема Спорт"