свързани статии

Защитникът Божидар Чорбаджийски премина в румънския гранд ФКСБ (б.а. - "Стяуа") през август. Той е под наем до края на сезона от родния ЦСКА. Един от най-младите капитани в историята на "червените" бе част от тима спечелил Купата на България през 2016 г., когато отборът бе във "В" група.

След това два сезона носеше лентата на "Армията". Благодарение на изявите си във ФКСБ през есента Чорбаджийски попадна сред избраниците на новия селекционер Георги Дерменджиев за мачовете с Парагвай и Чехия. Пред "България Днес" той сподели очакванията си за тях, както и впечатленията от футбола в Румъния.

- Божидар, получихте повиквателна за националния отбор за мачовете с Парагвай и Чехия след добрата игра за ФКСБ. Очаквана ли беше тя?
- Силно се надявах, че ще бъда сред избраните от селекционера Дерменджиев, защото това е атестат за работата, която свърших през последните два месеца. Работих изключително усърдно, постарах се да се докажа и съм радостен, че се връщам в отбора, в който бях неизменно две години.

- Какво очаквате от тези два мача? Ще успее ли отборът да се отърси от шока след двубоя с Англия?
- Предстоящите срещи са от значение най-вече за настоящата цел пред отбора, а именно класиране за Евро 2020 през Лигата на нациите. И в този смисъл се надявам двата мача да са добра подготовка за месец март догодина. Разбира се, като се съберем на лагера ще се запознаем с вижданията на новия треньор и по възможно най-бързия начин ще трябва да се адаптираме към това, което се изисква от нас.

- Всички очакват с нетърпение баражите за Евро 2020. Как виждате шансовете ни за класиране?
- Винаги ще кажа че съм оптимист! Такъв човек съм - мечтая и вярвам силно за класиране на европейското първенство.

- Все по-често попадате сред титулярите във ФКСБ. Може ли да се каже, че адаптацията ви върви добре?
- Бих казал, че се отнасям много сериозно към тренировките и изявите си на терена, старая се. Все още се боря да се наложа и да бъда твърд титуляр. Радвам се, че помогнах на отбора в мачовете, в които ми се гласува доверие и се надявам и в бъдеще да бъде така.

- Не сте груб играч, не спорите със съдиите, а вече имате два червени картона този сезон. Как си обяснявате това?
- Откровено казано, в това отношение все още не съм се адаптирал напълно. Със сигурност не съм от "грубите играчи", както се казва. Но имам усещането, че тук, в Румъния, по-лесно се показват картони спрямо България. Не искам да звучи като оправдание. В крайна сметка, когато има правила трябва да се спазват. Аз си взимам поука и продължавам да работя. А ако трябва да говоря конкретно за последния ни мач с ФК "Херманщад", когато бях изгонен в края на срещата - бях много афектиран. И то защото, според мен първото нарушение не заслужаваше жълт картон. Впоследствие изгледах ситуацията заедно треньорите си и ясно се вижда, че това е нарушение в атака. След това идва 92-та минута и при резултат 4:0 в наша полза все си мисля, че можеше да се направи реверанс. Не съм извършил грубо нарушение, за да бъда изгонен по това време на двубоя... Но както казах, не искам да се оправдавам, уча се и съответно понасям отговорност за действията си на терена. Знам със сигурност едно нещо, а именно че чрез допуснатите грешки човек израства и ако е мъдър, се поучава и става по-добър в това, което прави.

- Каква е целта пред отбора този сезон?
- За гранд като "Стяуа" целта винаги е била спечелване на титлата. Започнахме да трупаме точки, близо сме до челните позиции, така че само от нас зависи какво ще постигнем.

- Има ли нещо, с което още не може да свикнете в клуба?
- Не, няма нещо, с което да не съм свикнал. Условията в клуба са прекрасни и единствено трябва да мисля за футбол, както и правя.

- Румънските отбори постоянно играят в евротурнирите, има много нови стадиони. Колко голяма е разликата с българския футбол в момента?
- Преди време не вярвах на всички мои колеги и приятели, които ми казваха: "Някой ден ще излезеш да играеш в чужбина и ще разбереш"... Звучеше ми някак клиширано! Особено като се има предвид, че в България играех за най-добрия и титулуван отбор. Но, за съжаление, се оказаха прави. Хората тук се развиват, това е истината. И смело мога да заявя, че футболът в Румъния е на по-високо ниво от родния. Поне от това, което имах възможност да видя за тези два месеца. Всеки тим си има стадион с прилични условия. А хората обичат футбола и го показват, всеки приказва за футбол. Да не говорим, че по телевизията денонощно се излъчват мачове - дори от трета дивизия. Друг много развит спорт е хандбалът. Баскетболът също се гледа много. Така че чисто спортно сме назад от румънците.

- Как се стигна до трансфера във ФКСБ? Това ли беше точният момент да заиграете в чужбина?
- Твърдо да! Това беше моментът. Мисля, че бях готов да заиграя извън България, и се надявам думите ми да се потвърдят и да докажа, че е така.

- Вие сте един от най-младите капитани в историята на ЦСКА. Как оценявате престоя си в мъжкия футбол за родния тим?
- Малко хора могат да се похвалят с престой като моя в ЦСКА. В рамките на три години с екипа на любимия си отбор спечелих Купата на България, и то когато се състезавахме във "В" група, станах капитан на 21 години и влязох в националния отбор! Изобщо всичко това, което съм, е само и единствено заради ЦСКА. Винаги ще бъда благодарен на този велик клуб, че ме възпита и научи да бъда верен, да се боря до последно и да играя пред такава публика, готова на всичко за ЦСКА!

- Следите ли случващото се в него и как си обяснявате неуспешното представяне в първенството?
- Разбира се, че следя всичко, което се случва около ЦСКА, и ми е болно, че отборът не успява да намери ритъм, за да излезе от тази миникриза. Вярвам обаче, че е само въпрос на време. Когато дойдох в "Стяуа", тимът беше записал пет поредни загуби. Можете ли да си представите какво означава това?! Просто за такива отбори е въпрос на време да влязат в победна серия и да бъдат там, където им е мястото - на върха!

- Какви са впечатленията ви от живота в Румъния? Свикнахте ли с него и има ли нещо, което ви липсва там?
- Животът в Румъния е много сходен с този в нашата страна и нямам никакви проблеми откъм адаптация в ежедневието си. Може би единствено все още не мога да свикна с трафика - хората тук шофират доста лудо. А ако нещо ми липсва, то това са семейството и приятелите ми. Но аз съм във всекидневен контакт с тях - било то по социалните мрежи или по телефона, чувайки се често и споделяйки си взаимно за емоциите от деня.

- Приятелката ви при вас ли е и как прие тя трансфера?
- Приятелката ми е до мен и всичко е страхотно! Тя беше подготвена, знаеше, че търся промяна и че е въпрос на време да изляза навън. Може би и затова прие промяната съвсем нормално. Подкрепя ме и съм й безкрайно благодарен, че е до мен.

- Появиха се информации, че сте следен от "Мидълзбро". Кой голям шампионат харесвате и бихте искали да играете?
- Нямам информация да има интерес към мен от "Мидълзбро". Мисля, че е далеч от истината. Но не мога да скрия, че мечтая да облека фланелката на голям английски клуб. На този етап обаче искам да играя добре за настоящия си отбор, да му помогна да трупа победи и върви напред, а аз да се наложа в състава. В бъдеще, защо не, кариерата ми да продължи в първенствата на Русия или може би Италия, Белгия. Харесвам шампионати, в които се практикува по-силов футбол.