Дребен, но вреден

Преди 10 години никой не знаеше кой е Джейми Варди. Днес нападателят на „Лестър“ е сред най-разпознаваемите имена в световния футбол и голмайстор на Висшата лига.

33-годишният играч вкара 23 гола и стана най-възрастният, печелил „Златната обувка“ във Висшата лига. Той е и първият, ставал голмайстор както в елита, така и в Националната лига – петото ниво на местния футбол. Дори в най-смелите си мечти високият 1,79 м. нападател едва ли си е представял, че пътят му, започнал от „Стокбридж Парк Стийл“ и преминал през „Халифакс“ и „Флийтууд“ ще стигне до „Лестър“ и националния отбор на Англия.

Варди израства на един хвърлей от „Хизбъроу“ - домът на родния му клуб „Шефилд Уензди“. Идол му е местната легенда Дейвид Хърст и сам себе си представя като част от великите играчи на „кукумявките“ докато рита с приятели в училище или на улицата. „Не исках да бъда никой друг“, разкрива нападателят в автобиографията си. „Вземех ли топката в крака, ставах легенда, която играе пред феновете на любимия си клуб. Прекланях се пред Хърст. Той правеше това, което аз исках да правя – да вкарвам голове за „Уензди“.

Идва и моментът, в който мечтата му е на път да се осъществи. Дребничкото момче минава проби и впечатлява директорът на школата Клайв Бейкър, за да се спечели място в юношеския отбор. Тренировките са по два часа три пъти в седмицата – понеделник, вторник и четвъртък, и се провеждат след училище.

През 2002 г. крилете му са подрязани. „Бях на 15 и ме изгониха от школата. Казаха ми, че няма как да остана, тъй като съм прекалено нисък. Беше ужасно. Отчаях се и зарязах футбола за почти година. Правех всичко, но не и да играя. Казвах си, че няма смисъл, че футболът явно не е за мен“, разказа години по-късно Варди пред френския „Екип“.

Колкото и да упорства обаче не може да стои далеч от любимата игра и скоро се присъединява към друг местен клуб – „Стокбридж Парк Стийл“, където тръгва от тима до 18 години, минава през резервите, за да стигне до първия тим. Заплатата от 30 паунда седмично обаче е крайно недостатъчна и е принуден да работи по 12 часа дневно във фабрика за въглеродни влакна, където помага в изработването на протези.

През 2007-а нападателят се замесва в бой пред нощен клуб. Срещу него е повдигнато обвинение, а съдията не обръща внимание на оправдание, че е защитавал глух приятел. В крайна сметка е осъден и принуден да играе с гривна на глезена. В повечето мачове напуска в 60-ата минута, за да се прибере навреме за полицейския час.

На терена обаче е фурия и вкарва гола в 107 мача. В резултат „Крю Александра“ го взема на проби, но до договор не се стига. Оферта има от „Родеръм“, но самият Варди я отхвърля. От всичко това печели „Халифакс Таун“, който го привлича през 2010 г. срещу скромната сума от 15 000 паунда. Остава в клуба само един сезон, но той е достатъчен да изиграе 37 мача, да вкара 26 гола и да спечели приза за Играч на сезона. И за да е всичко като в приказките – помага на тима да стигне до титлата. Малко след това е привлечен от участника в Националната лига „Флийтууд“.

В началото новите му съотборници го приемат враждебно. „Никога не бях чувал за него. Момчетата в отбора се питаха кой е той и защо сме взели играч от няколко лиги под нас“, спомня си бившият му партньор в атаката Гарет Седън. Още в първия мач обаче Варди дава отговор на въпросите им. „Никога не съм виждал толкова бърз играч, а съм 18 години по терените. Той направо лети, има неизчерпаема агресия и енергия. На тестовете не спираше да тича“, добавя Седън.

За „Флийтууд“ Джейми вкарва 31 гола в 36 мача и грабва първата си „Златна обувка“. След един мач за ФА Къп Блекпул предлага за него 750 000 паунда. Тимът му го оценява на 1 млн. - сума, която плаща „Лестър“ през 2012 г.

Пътят в първия му сезон в Чемпиъншип е трънлив. Няма и следа от головата му мощ и той вкарва едва 5 в 29 мача, което го кара да се запита годен ли е за големия футбол. Дори моли да бъде пратен обратно във „Флийтууд“.

„Когато преминаваш в горните лиги защитниците стават все по-добри, четат играта и знаят как да се позиционират, не са толкова бавни. Разбрах, че някои неща, които правех в долните дивизии, тук няма да минат. Трябваше да работя още и още. Ако исках да вкарвам, трябваше да променя много неща – не само в тренировките, но и лично в себе си“, разказва Варди. „Не го обсъдих със семейството си, а с мениджъра и двамата му помощници. Казаха ми: „Вярваме ти, има причина да си в отбора“. Имах нужда да чуя точно това“.

Тези думи дават криле на Джейми и през сезон 2013/14 той вкарва 16 гола, които помагат на „Лестър“ да влезе във Висшата лига. Следващия сезон е още по-фамозен. „Лисиците“ сензационно грабват шампионската титла, а със своите 24 гола той е един от най-опасните нападатели в Англия.

Така само за пет години Варди минава пътя от футболист за 30 паунда на седмица до шампион във Висшата лига. Логично стига и до националния отбор, за който вече има 26 мача и 7 гола.

Материал на "Монитор"