Представлението свърши. Завесата се спусна. Маските паднаха и мистър Диксън се оказа просто Джо Ментето. Макар че отдавна бяха разгадали развръзката, част от зрителите искрено се наслаждават и аплодират, изпопадали от смях.

За останалите обаче събитията на сцената са нищо друго освен болезнена трагедия. Те седят като вцепенени, отказват да напуснат своите места и не вярват на очите си.

В своя тъжен, нескопосан епилог Наско Сираков все пак намери сили да признае грешките си и дори да се извини. Какъв обрат в образа на този иначе самоуверен и дори арогантен персонаж. В тона му се долавят наченки на смирение, макар че вълкът козината си мени, но нравът винаги остава непокътнат.

свързани статии

И така, какво ни предложи тази иначе забавна постановка със съмнителна стойност? Какви са непосредствените изводи и обобщения? Предлагаме най-очевидните, маскирани като потенциални заглавия на току-що приключилото шоу.

От глупав по-глупав

Наско Сираков, Константин Папазов, Петър Ганев. Първите двама ги знаем отлично, третият е старши изследовател в Института за пазарна икономика. Към това трио от Надзорния съвет прибавяме директора Павел Колев, владеещ 6-7 езика и наричан понякога "най-подготвеният управленец в българския футбол след покойния Иван Вуцов". Както е цял екип предполагаеми експерти и юристи, с които клуб като Левски следва да разполага.

Значи излиза, че всички тези хора са проверявали Джоузеф Диксън в продължение на половин година. Какво установи проверката ви, момчета и момичета? Вързахте се на номер, който няма да впечатли и първокурсник. Потресаваща аматьорщина. Вие сте от глупав по-глупав поне до доказване на противното.

свързани статии

А противното може да бъде доказано само по един начин - Сираков незабавно да разкрие в детайли как, защо и кога. Кой точно го подведе, с какви обещания и срещу какво в замяна. Докато това не се случи, лепкавото позорно петно остава здраво лепнато върху веселата банда от офисите на "Тодорини кукли".

Хвани го, ако можеш

Кой точно е Джоузеф Диксън и как се озова забъркан в тази каша - това може и да остане в тайна завинаги. Ролята на Благой Георгиев обаче е повече от красноречива. Особено в контекста на неотдавнашните му преговори за Вардар Скопие. Ако и на вас ви изглежда, че съвпадението е прекалено, добре дошли в клуба. Какви сили свързаха тези двама авантюристи? Ох, дано тук има продължение. Сюжетната линия е повече от обещаваща.

Да разлаем кучетата

Сираков се извини, а останалите? Имаме предвид феновете с микрофон, кой знае защо определящи се като спортни журналисти. Те са точно толкова виновни, колкото и вече споменатият преговарящ екип. Разбира се, че всеки има право на пристрастия и любим отбор, но границата отдавна е прекрачена.

Какъв точно жанр е да мълвиш заклинания с блеснали очи? Що за журналистика е да споделяш пред аудиторията собствените си блянове и розови сънища? Освен ако нещо не се е сбъркало генерално, в тази професия търсиш обективната истина и се облягаш на фактите, за да информираш обществото какво всъщност се случва и да прогнозираш какво предстои. А не милееш за този или онзи клуб в някакво религиозно опиянение. Моля ви, оставете тая работа за обикновените запалянковци и на свещениците.

През изминалите 40-ина дни се стигна дотам малкото репортери, решили за разнообразие да си свършат работата и да зададат неудобните въпроси, да бъдат разпъвани на кръст и сочени като предатели. Жалко, толкова е жалко.

След утрешния ден

Лошата новина е, че - поне засега - Левски няма своя Гриша Ганчев. Още по-лошата е жестокото разцепление в синята общност. А това вещае истинска буря, ако клубът се прости с професионалния си лиценз или дори с търговското си дружество, а следователно и със своя стадион.

Левски или ще оцелее, или няма. Но ако оцелее, в никакъв случай това не трябва да става чрез до болка познатата тънка държавна линия. Сещате се за какво иде реч. Защо ли? Защото никога повече няма да е онзи Левски, дето значи свобода, няма нищо общо с МВР и е сам срещу всички. А и вече се убедихме до какво води този модел, нали? Сладък живот на заем, ден след ден, но нищо повече.

Материал на Webcafe