Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Публикуваме материал на Емили Терзиева, която прави задълбочен анализ на националните ни отбори.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Започна турнирът КАН (Купа на африканските нации). Странно впечатление направи, че макар огромна част от световните звезди във футбола да имат африкански корени, толкова малко играчи избират да играят за родните си национални отбори, че вече все по-трудно се открояват големи имена в турнира.

Този факт повдига тема, която може би е отговорът, защо в съвременния свят, нашият национален отбор трудно намира място в международни турнири. Има една тема, която май е актуална само в България - Каква част от играчите в националните отбори са родени в страните, чиито знамена защитават?

И докато Франция, Германия и други европейски държави от ранна детска възраст присвояват видни бразилски и африкански младежи, с които бързо изграждат отбори - световни и европейски шампиони, при нас сякаш двойното гражданство още е тема табу. В космополитният свят, сякаш само България още е затворена към отвореното общество.

Дори част от новият звезден отбор на Македония, всъщност са играчи притежаващи български паспорти, които отдавна са били забелязани от младежките национални гарнитури на Македония. Пример е младата звезда на Хайдук Сплит – Яни Атанасов. От години се използва изразът: "Трябват ни качествени футболисти, покрай които да се учат младите". А използваме ли най-доброто, с което разполагаме като качество? Отговорите оставяме на вас. 

Ще разгледаме топ 5 на играчите, които не са използвани от Ясен Петров и екипът му, но имат български паспорти. Интересен факт е, че голяма част от тях са оценявани по-високо от всеки друг наш национал, с малки изключения. 

1. Жуниор Кайсара (Истанбул Башакшехир) – 900 000 евро

Може би най-добрият трансфер на Лудогорец от близкото минало. Бивш футболист на Шалке 04, в момента Жуниор играе редовно в Шампионска лига и Лига Европа със своя Истанбул Башакшехир и е смятан за един от най-добрите десни бекове в южната ни съседка. Именно левият и десният бек са най-проблемните зони в националният ни отбор и често фланговите контраатаки ни създават много главоболия. Решение очевидно има, а дали се стига до покана към Жуниор…отговорът е отрицателен. 

2. Натанаел (Internacional) – 1,30 млн. евро

Друг бивш играч на Лудогорец, също притежаващ български паспорт. Натанаел е ляв бек, собственост на бразилският Интернасионал, през миналият сезон играе под наем в Atlético Clube Goianiense, където записва впечатляващите 19 мача и 4 асистенции в едно от най-силните първенства в света – Бразилската Серия А. В кариерата си е достигал оценка от 4,50 млн евро. Далеч по-технична алтернатива на колебливият Велковски, но за съжаление също забравен след напускането на България. 

3. Джонатан Кафу (Sport Club Corinthians Paulista) –  1 млн. евро

Малко известен факт е, че един от най-техничните полузащитници на Лудогорец – Кафу, също има български паспорт. В момента съотборник с Паулиньо (бивш играч на Барселона) и Уилян (Арсенал) в Коринтианс. Пикът в кариерата му е периода в Бордо, когато е оценяван на 10 млн евро. Освен като дясно, може да играе и като ляво крило, което дава много опции на Ясен Петров за иначе самотният при контраатаките ни Кирил Десподов. 

4. Паулиньо (Khor Fakkan) – 1 млн евро
Паулиньо е последният висококачествен чужденец в Левски, който също притежава и българско гражданство. В момента прави фурор в ОАЕ и от началото на 2022 година има 8 мача, 4 гола и 2 асистенции. Освен като крило е използван и като играч, който гради играта, между защита и нападение, а именно такъв липсва на нашият национален отбор от години и е причината за глухата ни игра в защита и изритани на посока топки в търсене на Десподов и Атанас Илиев. 

5. Фернандо Каранга (HN S. Longmen) – 800 000 евро

Няма как в топ 5 на най-скъпоплатените играчи, притежаващи българско гражданство да няма и играч на ЦСКА. Каранга играе в Китай, през сезон 202-/2021 има 16 мача, в които е отбелязал 5 гола и е асистирал веднъж. Всички помнят страхотното му сътрудничество с Кирил Десподов, което доведе до впечатляващият за Каранга сезон 2017/2018, в който има 38 мача, 30 гола и 17 асистенции във всички трунири, в които е играл. Дори играещ в Китай, Каранга в момента е най-скъпият нападател с български паспорт, като изключим голямата надежда Мартин Минчев (също извън сметките на Ясен Петров). Останалите ни тарани са оценявани съответно – Атанас Илиев (600 000 евро), Георги Минчев (550 000 евро), Димитър Илиев (700 000 евро). 

Така няколко играчи могат да затворят дупки, които отдавна нямат решение в нашият отбор. А пред България стоят два въпроса:

Готови ли сме да играем като всеки друг национален отбор, в опит да се класираме поне за един турнир и младите ни таланти вече да не са незабележими за чуждестранните агенти? Не можем да отречем, че представянето именно на Македония привлече огромно внимание към местните изгряващи звезди, докато много талантливи наши момчета като Илиян Илиев, Десподов, Марин Петков, Доминик Янков и Вуцов, така и не получават доверие в топ отбори, заради ниската футболна репутация на страната ни в момента. 

Готови ли сме най-накрая да излезем смело, с атакуващ футбол, поне в Лигата на нациите? В последните години футболът ни се състои от два компонента – Стена и изритана топка без цел и посока. Макар работата на Ясен Петров по включване на младите като Петко и Андреа Христови, Илиян Илиев и Светослав Вуцов да е блестяща и с много добри перспективи, все още не можем да изградим ядро.

Всяка квалификация започва с изцяло нови и несработени играчи, подмладяване най-накрая има, но опитните играчи не трябва да идват от средата на българското първенство, когато има толкова качествени играчи с български паспорти, впечатляващи света. Ще излезе ли България най-накрая с двама нападатели, поне срещу Грузия и Гибралтар, а не с двама дефанзивни полузащитници? 

Време е нашият отбор да погледне света и да си отговори къде иска да отиде. Младите играчи трябва да станат ядро във всеки мач, ако искаме някога де се сработят, а доказаните бразилци, които нямат шанс за друг национален отбор за перфектен учител за нашите юноши. Ако приемем, че Вуцов/ Наумов, Андреа и Петко Христови, Недялков,Десподов и Атанас Илиев са ядрото на нашият отбор, защо да не увеличим техничността и скоростта на контраатака с опитните бразилци?!

Един Кирил Десподов пролет не прави. Кайсара може да бъде отлично решение отдясно на защитата, Кафу би бил впечатляващо ляво крило, а Паулиньо перфектно би помагал на младият Илиян Илиев да развива техниката си като бъдещ плеймекър. Мартин Минчев впечатли дори Фрайбург, но още явно не е впечтлил нашият национален отбор за втори нападател.

При младежите реалността не е по-различна. Играчи като Димитър Митов не са били част от U21, Омер Агдавиш, който е титуляр във всеки мач в Израел, също дори не е викан до момента. Силвестър Джаспър бе открит от…журналист. А Индиана Василев (Астън Вила), Беркин Йозгюр (Истанбул Башакшехир), Антонио Фоти, който има впечатляващ сезон в Германия с Франкфурт до 19 години, в които е отбелязал 5 гола и 4 асистенции в 10 мача…скоро могат да бъдат загубени завинаги за нашият национален отбор, защото отдавна са включени в младежките формации на други страни.

Материал на Емили Терзиева