Бернд Шустер e eдин от големите германски футболисти през 80-те години на миналия век. Русия ангел, чиято кариера минава основно в Испания, даде интервю пред FOUR FOUR TWO, преведено от "Тема спорт".

Хер Шустер, на 20 години спечелихте Евро 1980 с ФРГ – какъв невероятен старт за вас!

– Това бе едно от най-великите ми постижения и изумително начало на моята кариера. Само в рамките на 2 години изминах пътя от дебют за Кьолн до титулярно място във финала на Евро 1980. Освен това първото ми дете се роди същата година.

Кой беше звездата на онзи германски отбор?

– Златното поколение с Бекенбауер, Герд Мюлер, Сеп Майер и останалите беше отишло към края си. В същото време обаче топмладоци излязоха на сцената. Такива бяхме аз, Тони Шумахер и Лотар Матеус. Велика ера и страхотен отбор. Не мога да кажа само една звезда.

Вярно ли е, че Байерн е искал да ви привлече?

– Когато спечелих европейската титла, Кьолн вдигна исканата цена за мен – 3,5 милиона дойче марки. Байерн отказа да ги плати. Не защото не струвах толкова, а защото по това време никой не беше плащал повече от 1 милион марки за който и да било футболист.

Съжалявате ли, че изпуснахте този шанс?

– Разбира се. Аз съм живял на 40 километра от Мюнхен и за мен това би било сбъдната мечта. Вместо това обаче прекарах 13 години в Испания. По онова време беше немислимо да останеш толкова дълго в чужбина. Ако бях продължил в Бундеслигата, щях да запиша и повече мачове за Германия. Просто клубовете бяха много силни по онова време и често не ме пускаха да отида в националния.

свързани статии

Затова ли се отказахте от Маншафта само на 24 години?

– Бях разочарован, че от Германската федерация не оценяваха усилията, които правех, за да мога да играя за родината. Имахме контрола с Бразилия през 1981 г., на която исках да отида, но по същото време Барса имаше мач за Купата на краля срещу Райо Валекано. Каталунците не ме пуснаха и аз реших да тръгна без разрешение, но това не се хареса на Германската федерация. На мен ми писна от всичко това, но дали съжалявам? Разбира се. Бях млад, импулсивен и безразсъден. Може би нямаше човек до мен, който да ми даде правилния съвет. Иначе щях да бъда част от отбора световен шампион през 1990 г.

Какво беше чувството да играете с Диего Марадона в Барса?

– С него мислехме по един начин – харесваше ни да забавляваме феновете. В онези години обаче терените бяха кошмарни. Това лимитираше дори феномен като Диего. Представете си, ако той играеше днес на всичките тези модерни бази и терени, нямаше да има никакъв дебат кой е най-великият за всички времена.

Колко болезнена беше загубата от Стяуа на финала за КЕШ през 1986-а?

– Това е рана, която няма да зарасне напълно. Спечелихме титлата с Барса след 11 години пауза и се класирахме за КЕШ, където играеха само шампионите. Достигането до финал беше голям успех. Венейбълс обаче ме смени към края на редовното време и на мен ми беше трудно да го приема. Взех си душ и си тръгнах от стадиона – дузпите срещу Стяуа ги гледах от хотелската стая. След това клубът искаше да обвини някого за загубения финал и ме нарочиха за изкупителна жертва. Искаха да прекратят моя договор на основа, че съм ментално неспособен да играя футбол. Наложи се да стигнем до съд.

После взехте смело решение да преминете в Реал Мадрид…

– В началото беше ужасно за мен в Мадрид. Все пак 8 години в Барса бяха оставили отпечатък върху мен. Обичах много каталунците, а отиването в Реал се почувства като предателство. Но в крайна сметка това бе семейно решение. Исках да печеля титли и го направих в Реал.

После оформяте хеттрик с трансфер в Атлетико.

– Джон Тошак ми каза, че няма нужда от мен. Реал ми плати оставащата година от договора и си тръгнах, но децата ми учеха в немско училище в Мадрид и нямаше смисъл да се местим.