В началото на века един треньор промени футбола тактически, превръщайки желязната защита в нисък блок, бърз преход и светкавична контраатака в изкуство.

Порто на Жозе Моуриньо и особено Челси на Жозе Моуриньо трудно можеха да бъдат сбъркани, когато ги видиш на терена. При Челси стилът се открои особено ярко, защото играчите индивидуално бяха по-добри. Нещо, което е тотално обяснимо и нормално.

След това Пеп промени футбола в Барселона - помните новите термини като "фалшива деветка", "тики така"... Помните как Бускетс, Иниеста, Шави и Меси играеха като вързани един за друг с невидимо въженце и винаги бяха достатъчно близо и на достатъчно удобна позиция, да си разменят топката. И съперникът им гонеше сенки. Такива неща променят футбола - харесват ли или не. И Моуриньо има много фенове и не по-малко противници. И Пеп.

свързани статии

Юрген Клоп пък в Борусия Дортмунд измисли футбол, при който имаш чувството, че всяка атака ще е гол - и в едната, и в другата врата. Контрапресата е също революция, стига да може отборът ти да я приложи. Иначе е самоубийство.

  • Клоп в Ливърпул в 4 от седемте му сезона пак го направи.

На моменти този отбор играеше така, че ти се разтреперват краката да не ти вкара 4-5 гола с първите 4-5 атаки. На моменти пък изглеждаше така, че можеш да му вкараш 5 с пет пуснати над главите на изнесените далеч, далеч в линия бранители. Като миналия сезон - футбол, който на играта Football Manager се нарича gung-ho. Сърбите му викат "сви у напад", а у нас някои, макар това да е обидно за треньор с уменията на Клоп - "юруш".

Сити пък преди сезон и половина измисли нещо ново. Тоест - измисли го Пеп. В лудите битки с Ливърпул, които бяха като надпревара по дързост - на кого вратарят ще излезе по-напред, кои ще си я подават по-инфарктно в наказателното си поле, кои ще контраатакуват с 5-6-7 човека, се роди идеята на "флуидния полузащитник". Кайл Уокър се появяваше като някакъв "бъг" на FIFA-та изведнъж от отбраната при халфовете. И веднага някой го покриваше в зоната му.

  • След това започна да го прави Стоунс.

Вече съвсем осъзната система, в която Сити на моменти се брани с двама или трима, а дългучът централен бранител си се разхожда в средната зона. И там изведнъж отборът му е с човек повече и винаги има свободен играч, докато съперникът се чуди как да противодейства.

Това го направи и Клоп - като подход е същото, но тук не защитникът стана халф въпреки инстинктите си на бранител, а защитникът стана халф именно, защото има уменията и инстинктите повече на полузащитник. Трент Александър Арнолд.

И стигаме до този сезон, в който Сити и Ливърпул са изиграли по един мач. И вече се вижда нова тенденция, без още да знаем дали ще е временна или ще е революция. Пак.

В петък шампионите гостуваха на Бърнли, който е новак, има затворено и трудно за гостуване стадионче, притежава фактор "свръхмотивация", публика, както и нелош отбор с нелош треньор - Венсан Компани. Някой би казал - като за първи кръг, Сити трябва да е много внимателен на гости на Бърнли.

Вместо това Пеп пусна отбор, който игра реално в схема 3-2-5. Да, да - пет е отпред, не отзад. Петима атакуващи играчи, които държаха в пълен цайтнот отбраната и халфовете на съперника. Те се чудеха да пресират изнасящите топката бранители и вратар, или да си затварят зоните. Чудовищно смело, направо аватнюристично, може би. Оше повече пък, когато постройката при владеене на топкага на гостите в тяхното поле ставаше направо 4-2-5. Без вратар!

Едерсон си заставаше на линията между Аканджи и Аке. Уокър си отваряше вдясно, но доста по-напред. Вляво същото правеше Рико Люис, който всъщност си беше втори пивот до Родри. В това време другият халф Де Бройне (рано сменен от Ковачич), вече бе на линията на атаката. Кайл Уокър - също почти там.

И така Бърнли излизаше да пресира лудия вратар с топката в краката на 35-ия метър, който нехаеше, че зад него зее празна врата.

свързани статии

Пас към Аке или Аканджи, изнасяне през Родри и Люис, с един пас през втората линия - към петорката в атака, която вече се е оформила за тези 3-4 секунди. Холанд, Алварес, Фодън, Бернардо, Де Бройне.

Това е толкова смел футбол, особено навън във Висшата лига, че трябва да си безкрайно сигурен и изпълнен с доверие в състезателите си, за да го практикуваш. Грешен пас означава много вероятен гол във вратата ти. Грешно тръгване, заставане или поемане на топката - също. Просто Сити е автомат, който рядко бърка тези компоненти от техническите сръчности в играта.

В неделя Ливърпул гостува на Челси. Едно от най-трудните места, където може да започне сезонът ти в английския футбол, е "Стамфорд Бридж".

Клоп пусна схема, която - макар в графиките на английската телевизия да изглеждаше далеч по-стандартно, си беше 4-2-4. Срещу нещо като 3-4-3 на Челси, където четиримата в средата са Джеймс, Чилуел (по фланговете), Енцо Фернандес и Конър Галахър. Добри играчи, меко казано.

Колко отворен бе Ливърпул ли? Много. В първите 20-25 минути гостите можеше да вкарат 3-4 гола, защото отиграваха ситуациите по най-клоповския начин - без никакво усложняване, най-простия и бърз пас към карето в атака. Да, Гакпо играеше по номинал "осмица", но той има инстинкти на нападател и това се видя ясно. Често бе първи в пресата, често бе и на върха на атаката.

  • Това също е дързост до безумие

И след тези първи минути, в които сработи и можеше да донесе аванс, който да спечели мача на Клоп, Челси се адаптира. И взе инициативата, а Ливърпул изглеждаше уязвим при контраатаките, особено с дълга топка към бързите нападатели, която ги оставя 1-1 с Ван Дайк и Конате.

След мачовете на двата отбора, Пеп и Юрген бяха питани за схемите. Не са ли твърде открити, твърде смели?

И двамата признаха, че това може и да не се случва всеки път, но не и изключение. Ще го виждаме пак и пак.

  • 4-5 атакуващи играчи... И това е нов тренд.

Ако продължи, нищо чудно да го прави отбор като Байерн, например, който доминира в голяма част от мачовете в своята лига. И има изпълнителите за това.

Ще се получава по-добре при Сити, отколкото при Ливърпул, това е прогноза, която никак не е рискована. Причината е ясна - индивидуалната класа на изпълнителите е по-викока. А и очевидно те са подбирани с цел именно така да се отваря схемата отзад напред. В отбора на Пеп няма защитник, който да не е бърз като светлината. И с такива бранители контраатака не е притеснение. Дългата топка зад гърба - също.

При Ливърпул нещата трудно ще станат без типичен №6, който да е поне някакво уплътнение при загубена топка и "хващане" в бърз преход на контра. Макалистър и Собослай са добри във владеенето и играха силно срещу Челси. Но при такава схема втората топка, бързото посрещане на съперник и предотвратяването на първия пас в прехода са ключови. Не е точно тяхната специалност, въпреки че могат да го правят.

Гледаме ли поредния опит за революция и стъпка в някаква футболна иновация? Или просто обстоятелствата - особено при Ливърпул, принуждават отборите да играят така?

Времето ще покаже. При всички положения мачовете на тези два отбора просто няма как да бъдат скучни през сезона. И няма как да не произведат стотици голове.

  • А за неутралния фен - какво по-хубаво от зрелища с голове?

За феновете на отборите с такъв "гънг хо" футбол, особено Ливърпул, ще има инфарктни моменти. Мачовете са малко като влакче на ужасите в увеселителен парк - за секунди си на ръба да изригнеш за гол във вратата на съперника, а после идва опасност пред вратаря ти.

Но това е подходът на Клоп. И на Пеп. Единствената валута, която има значение във футбола - резултатите, ще покаже кой крив и кой прав.

Материал на Webcafe

Снимка: БГНЕС