Преди да започнем сериозно, нека разгледаме очевидното: Еден Азар има голям задник. Белгиецът, който обяви оттеглянето си от футбола тази седмица, заслепява футболните фенове години наред по време на престоите си в Лил, Челси и в далеч по-малка степен Реал Мадрид. Той е благословен с нисък център на тежестта, фантастичен баланс, бързи крака и още по-бърз мозък, с който матира защитниците. Но също така има голям задник – оръжие, което умееше да използва много хитро като допълнение към другите си страхотни качества.

„Когато топката пристигне при Азар, той вече усеща противниците, които идват към него, така че изчаква до последния момент и след това използва дупето си, за да ги блокира”, анализира Яя Туре през 2021 г.

„Начинът, по който може да контролира и да пази кълбото, използвайки своя задник, тялото и бедрата… Наистина това е невероятно”, добавя бившият халф на Ман Сити относно качеството, което се превръща в нещо като футболна шега, но всъщност e ценен метод за белгиеца да се предпазва от защитниците, които се опитват да го сритат. Още през 2010 г. директорът на младежката академия на Лил Жан-Мишел Вандам щеше да защити тийнейджъра, който търсеше своя път нагоре към големия футбол: „Еден Азар никога няма да си търси извинения, когато не се справя добре на терена. Той е истински състезател, а не ревльо или измамник. който ще тръгне да се оплаква, когато го съборят”.

А белгиецът наистина е много ритан. През март 2014 г., когато играе за Челси, крилото публикува снимка на глезена си след мач от ШЛ срещу Галатасарай. Ударът на бившия му съотборник в Лил Орелиен Шеджу е толкова силен, че разкъсва чорапа на Азар. Години по-късно серия от реклами с него носи посланието: „Те ще оставят своя отпечатък върху мен, но и аз ще оставя моя“. Феновете на Челси пък свикват с гледката всеки път да го виждат със сини и лилави белези по краката след мач. И след като го вадеха от игра, веднага му прилагаха ледени компреси на скамейката.

Когато имаше ден, от Азар наистина извираше изобилие от атакуваща креативност. Танцуващите му бедра объркваха бранителите, докато топката се залепваше за краката му. Умееше да преминава през тесни пространства и да осигурява моментите на гениалност, които вдигат феновете на крака. Неговата храброст го превърна в легенда за феновете на Челси, но също така лимитира неговия по-късен футболен успех. Върховото представяне на белгиеца често оставаше без никакъв аналог във Висшата лига в ерата преди разцвета на Кевин де Бройне и Мохамед Салах. Понякога неговото име се нареждаше дори до таланта на величия като Кристиано Роналдо, Лионел Меси и Неймар, но за разлика от испанското първенство, в което реферите осигуряват известна протекция на такива като бразилеца, във Висшата лига Азар постоянно получава безкрайните ритници, които са запазени обикновено за най-страховитите играчи. След шампионския сезон 2014/15, в който белгиецът e жертва на 113 нарушения и изкарва 23 жълти картона за противниците, Жозе Моуриньо се опитва да намекне, че Азар превъзхожда дори Кристиано, но в същото време предупреждава футболния свят, че няма да успее да достигне дълголетието на португалеца.

„Определено Азар имаше голям късмет, че не счупи крак. Той можеше да бъде контузен много, много пъти, защото съм виждал играчи да получават фрактури за много по-безобидни нарушения от тези, които той понесе. Не искам да казвам г-н А, г-н В или г-н С, но Еден стана обект на някои много неприятни зверства и затова бих искал съдиите да го защитават повече”, призова Моуриньо.

Тази защита никога не дойде напълно за Азар, а нещата се влошават допълнително заради често небрежния му подход към тренировките. Силата, способна да избухне с невероятни голове срещу Ливърпул, Уест Хем и Тотнъм, всъщност е човек, който избягва заниманията във фитнеса и често завършва сесиите с развързани обувки. „Той не обичаше да тича много в защита, не тренираше никак добре и 5 минути преди мачове се разтоварваше с видеоигрички в съблекалнята”, разкрива бившият му съотборник Филипе Луис.

На по-млади години Азар успява да превъзмогне болката, докато се забавлява, но с минаването на годините и натрупването на ударите белгиецът вече не може да върши своите неща толкова бързо, колкото преди. За четирите си години в Испания след трансфер в Реал М през 2019 г. той се отчита само със 7 гола и 12 асистенции, тъй като постоянните контузии го ограничават само до 76 изяви във всички турнири. Започвайки професионалната си кариера на 16-годишна възраст, на 30 вече той до голяма степен е напълно изразходван. „Той си пада по хамбургери и пица. Виждах го през цялото време по пицарии – издава бившият вратар от школата на Челси Марчин Булка, визирайки някои от вредните навици на белгиеца. – Не го интересува нищо друго освен футбол и забавление. В Челси това не бе проблем, но в Реал, особено със скорошната контузия, вероятно е прекалил с килограмите”, добавя Булка.

И така играч, който в голяма част от кариерата си е трябвало да решава големите мачове, пропада до ролята на неизползвана резерва, когато печели Шампионската лига с Реал Мадрид през 2022 г. Феновете все още чакаха да изплати колосалните 100 млн. евро, хвърлени за него, но през следващия сезон той също не изпълнява своето обещание – играe само 392 минути през цялата кампания 2022/23, оказала се последна за него. Футболният мозък може и да е искал, но тялото му до голяма степен вече бе спряло.

И все пак ще остане приятен спомен за футболната кариера на Азар, блестящо бижу в Златното поколение на Белгия и много значима фигура от модерната история на Висшата лига. Футболист, който се хранеше като хлапак, но можеше да нагласи играта според собственото си въображение. И да сравни своето творчество с това на някои от най-изявените ветерани в играта.

Карл АНКА, THE ATHLETIC, превод на в-к Тема спорт